Как Дарвин и Дикинсън промениха света: Наука и поезия в едно лице

Преди 200 години в образованието е имало строги предразсъдъци по отношение на пола. Момичетата са били насърчавани да изучават науките, които са били считани за подходящи за тях, докато момчетата са били насочвани към класическите езици и професионалните кариери.

Чарлз Дарвин изучава теология в Кеймбриджкия университет, за да стане свещеник, а не биология, тъй като по това време университетът не предлага дипломи по научни дисциплини.

Семейството и учителите му смятат увлечението на Дарвин по насекомите, домашните химически експерименти и ботаниката за признаци на непослушно поведение и пренебрегване на латинската граматика.

Интересно е, че Емили Дикинсън – известна поетеса по онова време има по-голям достъп до научно образование от Дарвин, тъй като момичетата в Масачузетс са активно насърчавани да изучават предмети като геология, химия, астрономия и ботаника.

Днес ситуацията се е променила драстично. Науката, особено STEM областите (наука, технологии, инженерство, математика) се представя като студена и чисто рационална област, която е по-подходяща за мъжете. В същото време изкуствата често се възприемат като по-емоционална и „женска“ област. Това съвременно схващане е също толкова погрешно и предубедено, колкото и стереотипите за половете от 19-и век относно разделението на сферите на познание.

През 1833 година на среща на Британската асоциация за развитие на науката поетът-романтик Самюъл Тейлър Колридж критикува развиващия се научен метод като твърде механичен и безчувствен. В отговор Уилям Уилър – млад професор в Кеймбридж предлага да се използва новият термин „учен“ вместо остарелия „естествен философ“, тъй като по това време много учени в областта на природните науки са жени. Една от тях е Мери Сомървил, чиято книга „За връзката на физическите науки“ е най-продаваната научна книга от публикуването ѝ през 1834 година до публикуването на „Произход на видовете“ на Дарвин през 1859 година.

С течение на времето, когато историците са разглеждали възникналото в резултат на това разделение на изкуството и науката на две уж противоположни култури, ценностите и възприятията на тези сфери са се променили сериозно. Днес може да изглежда изненадващо, че първоначално именно художниците са се стремили към това разделение, смятайки за унизително да бъдат свързвани с учените, които тогава са били възприемани като аматьори и дилетанти.

Социологът Макс Вебер описва „разочарованието“ като убеждението, че всичко в естествения свят може да бъде рационално разбрано и подчинено на човека и че мистерията, чудото и емоцията нямат място в научната мисъл. Истинската история на развитието на науката обаче е много по-сложна и многостранна.

Преди 200 години от художниците, поетите и дори от свещениците се е очаквало да изучават задълбочено природния свят, включително такива области като естествена история, натурфилософия, натуртеология и натурмагия.

С нарастващото разделение на изкуството и науката обаче религиозната мисъл постепенно губи своето влияние, а понятието „природна магия“ изобщо изчезва от научния език.

Парадоксално е, че самите Чарлз Дарвин и Емили Дикинсън нито приемат, нито подкрепят това разделяне на науката и изкуството на две строго противоположни области.

Дарвин никога не е губил страхопочитанието и възхищението си от тайните на природния свят, описвайки произхода на видовете като „най-голямата от всички тайни“. От своя страна Дикинсън активно използвала строго логическо научно мислене и дълбоки прозрения от различни клонове на знанието в поетичното си творчество. И двамата са били неизменно очаровани от невидимите и загадъчни, но изключително важни взаимовръзки между различните живи същества в природата.

Неутолимото им любопитство, постоянното търсене на истината и безграничната им любов към света около тях продължават да вдъхновяват хората и до днес. В настоящия момент на многобройни екологични кризи е наложително да работим заедно, за да преоткрием „природната магия“, която дава живот на нашия общ свят, вместо да продължаваме да култивираме изкуствено разделение между наука и изкуство, разум и чувство. Само тогава ще можем да намерим истинска хармония с природата.