Почина вторият човек с трансплантирано сърце от генетично модифицирано прасе

Лорънс Фосет, 58-годишен мъж с терминална сърдечна недостатъчност, който беше вторият човек, получил сърце от генетично модифицирано прасе, е починал на 30 октомври, съобщават от Медицинския център на Университета на Мериленд в Балтимор, където бе извършена трансплантацията, цитирани от WIRED.

Фосет премина през сложната операция на 20 септември и живя шест седмици – по-малко от първия пациент с трансплантирано свинско сърце, въпреки допълнителните предпазни мерки, предприети от лекарите. Първоначално мъжът отбеляза напредък във възстановяването си след трансплантацията. Правеше физическа терапия, прекарваше време с членове на семейството си и играеше карти със своята съпруга. В дните преди неговата смърт обаче тялото му е започнало да показва признаци на отхвърляне на органа – с други думи, неговата имунна система е разпознала свинското сърце като чуждо и го е атакувала. Отхвърлянето е най-голямото предизвикателство и при традиционните трансплантации на човешки органи.

В Медицинския център на Университета на Мериленд, а и на други места, изследователите проучват възможността за трансплантиране на животински органи на хора – хирургическа интервенция, известна като ксенотрансплантация – като начин за справяне с недостига на човешки органи. В Съединените щати повече от 103 000 души са в националния списък на чакащите за трансплантация, а 17 души умират всеки ден, чакайки за орган. Тъй като донорските органи са оскъден ресурс, лекарите обикновено опитват да подберат онези пациенти, които има най-голяма вероятност да оцелеят след трансплантацията и да продължат да се справят добре с възстановяването си след това.

Лорънс Фосет е бил в краен стадий на сърдечна недостатъчност, когато за първи път е пристигнал в Медицинския център на Университета на Мериленд на 14 септември. Сърцето му е било спряло и той се е нуждаел от реанимация. Лекарите са счели, че Фосет не отговаря на изискванията за традиционна сърдечна трансплантация, защото е бил в твърде влошено състояние. Ден по-късно Американската агенция по храните и лекарствата му издаде спешно разрешение да получи сърце от генетично модифицирано прасе с надеждата това да удължи живота му. Фосет се е съгласил на процедурата, след като е бил напълно информиран за рисковете, според университета.

През първия месец от възстановяването на 58-годишния пациент, свинското сърце се е представяло добре без да проявява никакви първоначални признаци за отхвърляне. Фосет дори е работил в посока възстановяване на способността си да ходи:

„Възнамеряваме да проведем обширен анализ, за да идентифицираме всички фактори, които могат да бъдат предотвратени при бъдещи трансплантации.“, заявява Мухамад Мохюдин, който ръководи програмата за ксенотрансплантация на университета.

Първият човек, получил генетично модифицирано свинско сърце, Дейвид Бенет, живя в продължение на два месеца, след като се подложи на новаторската процедура през януари 2022 г. Той почина от внезапна сърдечна недостатъчност. Екипът от Мериленд тогава заключи, че лошото здравословно състояние на Бенет преди трансплантацията и латентен цитомегаловирус, открит в новото му сърце, може да са допринесли за смъртта му:

„Вярваме, че можем да избегнем някои от пропуските, които имахме с Дейвид, защото той се справяше много добре толкова дълго време.“, заяви за WIRED през декември 2022 г. Бартли Грифит, хирургът, извършил и двете трансплантации.

Прасетата донори, използвани и в двете операции, са отгледани с 10 генетични редакции, които да направят органите им по-съвместими с човешкото тяло. B гeнoмa нa живoтните ca били дeaĸтивиpaни тpи гeнa, oтгoвopни зa бъpзoтo oтxвъpлянe нa сърцето oт чoвeшĸия opгaнизъм. Ocвeн тoвa ca били вмъĸнaти шecт чoвeшĸи гeнa, oтгoвopни зa имyннaтa възпpиeмчивocт. Oщe eдин гeн в гeнoмa нa прасетата e бил дeaĸтивиpaн, зa дa ce пpeдoтвpaти пpeĸaлeнo гoлeмия pъcт нa cъpцата им.

С операцията на Фосет екипът от Медицинския център на Университета на Мериленд предприе нови стъпки за скрининг на донорското свинско сърце за вируси. Те също така използваха нова терапия с антитела, заедно с конвенционалните лекарства против отхвърляне, за да попречат на тялото на мъжа да увреди или отхвърли органа. Експерти по трансплантации, които не са участвали в операцията на Фосет, са споделили пред WIRED през септември, че са оптимисти за неговото възстановяване.

Тази година изследователи от Нюйоркския университет и Университета на Алабама в Бирмингам проведоха краткосрочни експерименти, включващи трансплантиране на генетично модифицирани органи на прасета към хора в мозъчна смърт. Те се надяваха скоро да стартират изпитания при живи пациенти, но кончината на Фосет може да се окаже сериозна пречка за напредъка в ксенотрансплантацията.