Стана ясна причината за смъртта на първия пациент с трансплантирано свинско сърце

През месец януари 2022 г. учени от Университета на Мериленд съобщиха за първата успешна трансплантация на сърце от ГМО прасе на човек – 57-годишен пациент с неизлечима сърдечна недостатъчност бе успешно опериран и се възстановяваше почти два месеца, но след това лекарите регистрираха неочаквана смърт. Въпреки смъртта на мъжа, това е една изключително успешна трансплантация за науката и крайъгълен камък в историята на медицината, но причините за фаталните последици все още се проучват. Сега учените представиха първия доклад, който разкрива подробности за случилото се.

През март 2022 г. бе съобщено за смъртта на 57-годишния пациент Дейвид Бенет след успешна ксенотрансплантация. След операцията мъжът се е възстановявал стабилно и състоянието му се е стабилизирало, но в рамките на няколко дни нещата се променят – състоянието му рязко се влошава и той умира. Към момента на кончината му учените не са излезли с никакви хипотези за причината за неговата смърт. По-късно беше съобщено, че сърцето му е било електрически нестабилно, което може да е повлияло на развоя на събитията.

Тогава учените съобщиха, че причината може да се дължи на неочаквани електрически промени в сърцето на прасето – електрическата му проводимост се оказала нееднородна поради генните модификации. Сега е представен първият подробен доклад за резултатите от трансплантацията и най-вероятната причина за настъпването на смъртта.

Екипът е провел задълбочени изследвания на физиологичните процеси и е анализирал тъканните проби на пациента. Известно е, че до 47 дни след операцията всички параметри, включително ехокардиографията, са били нормални и не е имало признаци на остро отхвърляне.

Новите данни показват, че антителата, произведени от имунната система, може да са причинили смъртта. Втората причина според експертите е интравенозен имуноглобулин, който е бил приложен на пациента два пъти през втория месец. Наблюденията показват, че той може да е имал отрицателен ефект върху съдовия ендотелен слой на сърцето.

И накрая, третата причина може да е наличието на латентен цитомегаловирус в сърцето на прасето, считат учените. Вирусът може да се е активирал след прекратяване на антивирусната терапия и да е предизвикал възпалителна реакция. Междувременно няма категорични доказателства за разпространението на вируса при пациента извън сърцето.

„Тази уникална операция даде ценни уроци за бъдещето“, заявиха учените.

При бъдещи ксенотрансплантации задължително ще се извършва поне подробен анализ на имунните клетки на пациента, за да се предвидят рисковете от отхвърляне на най-ранен етап. Потенциално това може да се окаже решаващо за успешния изход на операцията в дългосрочен план.

Все още не е ясно за кога ще бъде насрочена следващата подобна ксенотрансплантация. Очевидно е, че дотогава учените трябва да проверят всички хипотези и да коригират протоколите за подготовка за операцията и лечението след нея.