Рибите имат мозъчен микробиом – може ли и хората да имаме такъв?

Бактериите живеят почти навсякъде, включително в дълбоководните хидротермални извори, в облаците и в човешкото тяло. Дълго време се смяташе, че човешкият мозък е защитен от тяхното нахлуване чрез силна кръвно-мозъчна бариера. Изследователите обаче все по-често си задават въпроса: възможно ли е мозъкът, подобно на други органи да има свой собствен микробиом?

Неотдавнашно изследване, публикувано в Science Advances установи наличието на микробиом в мозъците на не кои да е гръбначни животни, а именно рибите. Изследователи от Университета на Ню Мексико идентифицираха бактериални общности в мозъците на сьомга и пъстърва. Микроорганизмите имат приспособления, които им позволяват да проникнат през кръвно-мозъчната бариера и да оцелеят в мозъчната тъкан.

Въпреки, че физиологията на рибите се различава от тази на човека, откритията повдигат въпроси за възможното съществуване на мозъчен микробиом при бозайниците. Учените откриват бактерии не само в обонятелните луковици, но и в други части на мозъка, като много от тях живеят активно в тъканта.

За да проучат възможния път на бактериите в мозъка, изследователите сравняват ДНК на микроорганизми в мозъка и други органи. Предполага се, че колонизацията може да е започнала в началото на развитието на рибите, преди бариерата да се е формирала напълно. Други бактерии може да са дошли от кръвта и червата.

Някои видове бактерии отделят молекули, които временно отварят „вратичките“ на бариерата, позволявайки им да проникнат в мозъка. Освен това те могат да избегнат имунния отговор на организма или да се конкурират с други бактерии за ресурси.

Въпреки „непробиваемостта“ на бариерата идеята, че в човешкия мозък може да има микробиом бавно се потвърждава. Още през 2013 година в мозъците на хора, страдащи от невровъзпалителни заболявания са открити бактериални гени. Новите изследвания показват, че микроорганизми могат да присъстват и в здрави мозъци.

Проучванията върху риби служат като важна стъпка към изучаването на тази хипотеза при бозайниците. Учените вече са започнали да провеждат експерименти с мишки, откривайки признаци на микробиом в мозъците им. Ако това се потвърди, ще бъде възможно да се изследва допълнително ролята на бактериите във физиологията на мозъка, включително влиянието им върху метаболизма и имунитета.

Дори малък брой бактерии в мозъка може да бъдат от съществено значение. Те могат да участват в регулирането на процесите в организма, както го правят чревните микроорганизми чрез оста „черва-мозък“. Остава открит въпросът дали бактериите са случайни „гости“ на мозъка, или изпълняват важна функция в него.