Спътник на ЕКА разкри една от най-големите озонови дупки в историята – ето колко е голяма тя

Според измервания от спътника Copernicus Sentinel-5P на Европейската космическа агенция (ЕКА) тази година над Антарктида е наблюдавана една от най-големите озонови дупки в историята. На 16 септември 2023 година „зоната на изчерпване на озона“, както учените наричат дупката е нараснала до размер от 26 милиона квадратни километра, което е около 3 пъти повече от площта на Бразилия.

По-ниска концентрация на O₃ молекули

Озоновата дупка е участък от стратосферата на Земята, в който има значително по-ниска концентрация на озонови (O₃) молекули. Озоновият слой силно намалява в някои части на стратосферата, въпреки че технически това не е дупка. Като поглъща по-голямата част от вредната ултравиолетова (UV) радиация на Слънцето, озоновият слой играе решаваща роля за опазването на живота на планетата.

Хлорофлуоровъглеводородите (CFC), които са най-известните вещества, нарушаващи озоновия слой са основните виновници за озоновата „дупка“. Тези вещества отиват в стратосферата, след като биват изхвърлени в атмосферата, където слънчевата ултравиолетова радиация ги разрушава. Като освобождава хлорни атоми, този механизъм разрушава молекулите на озона по каталитичен път.

Съществуването на озоновата дупка в Антарктида е открито за първи път през 80-те години на миналия век, когато учените наблюдават бързо и драматично намаляване на концентрацията на озон над Антарктида през пролетните месеци.

Намаляването на озоновия слой има значителни последици за живота на Земята. Повишената повърхностна ултравиолетова радиация може да повлияе на живите същества, включително на хората, като причини рак на кожата, навреди на сухоземните и водните екосистеми и повреди реколтата.

През 1987 година е прието международно споразумение, наречено Монреалски протокол, което има за цел постепенното прекратяване на производството и потреблението на CFC. Неотдавнашни доклади разкриха, че озоновият слой постепенно се възстановява в резултат на намаляването на емисиите от CFC.

Новите данни обаче не са толкова положителни. ЕКА твърди, че силата на мощните ветрове, която обикаля района на Антарктида оказва голямо влияние върху променливостта на размера на озоновата дупка. Големите температурни колебания между полярните и средните ширини и въртенето на Земята допринасят за развитието на тази силна ветрова зона.

Силните ветрове създават бариера, която възпрепятства обмена на въздушни маси между полярните и умерените ширини. През зимата въздушните маси се охлаждат и остават изолирани над полярните региони.

Според някои изследователи особените характеристики на озона през тази година може да са свързани с изригването на вулкана Хунга Тонга-Хунга Хаапай през януари 2022 година, въпреки че досега не са представени убедителни доказателства за това.