Учени предлагат да се създаде банка от земни биоматериали на Луната

Националният институт по зоология и консервационна биология (NZCBI) към Смитсониън в САЩ, съвместно с Националния музей на авиацията и космонавтиката към Смитсониън и други организации предложи план за създаване на банка от земни биоматериали на Луната.

Подобна банка би се различавала благоприятно от земните съоръжения за съхранение, тъй като на Луната има много места с вечен студ, което би спестило криогенното охлаждане и постоянното поддържане на ниски температури.

„Първоначално лунното биохранилище беше предложено за видове, които днес са най-застрашени от изчезване на Земята, но крайната ни цел е да съхраняваме повечето земни видове. Надяваме се, че като споделим визията си, нашата група ще може да намери допълнителни партньори, които да разширят диалога, да обсъдят заплахите и възможностите и да проведат необходимите изследвания и тестове, за да превърнат това биохранилище в реалност.“

казва Мери Хагедорн, учен по криобиология в NZCBI и водещ автор на статията

Учените очертават своя план и начините за неговото осъществяване в статия в списание BioScience. В статията се излагат идеи за управление на лунното биохранилище, видовете биологичен материал, който ще се съхранява и се очертава методология за провеждане на експерименти за разбиране и решаване на проблеми като въздействието на радиацията и микрогравитацията върху съхранявания биоматериал. За практическите експерименти в тази насока учените предлагат да се използват проби от кожата на застрашения вид коралова риба гьобец (Asterropteryx semipunctata, на английски: starry goby), чиято криоконсервирана кожа вече се съхранява от Националния природонаучен музей „Смитсониън“.

На Земята най-големият проект за съхранение на охладени биоматериали е Световното хранилище за семена в Шпицберген. Днес там се съхраняват около 1 милион семена, охладени до -18 °C. Животинските биоматериали за дългосрочно съхранение трябва да се охлаждат до по-ниски температури (до -196 °C), което изисква течен азот, електричество и обучен персонал. Всеки от тези фактори поотделно вече са причина за безпокойство за съхранението на материалите, като всички заедно крият голям риск от загуба в случай на авария. Същото съоръжение за съхранение на Шпицберген, например се сблъска с наводнение през 2017 година след непредвидено начало на размразяване на вечната замръзналост.

В полярните райони на Луната има много кратери, в които слънчевата светлина никога не прониква поради тяхната ориентация и дълбочина. В тези постоянно засенчени области температурите могат да паднат до -246 °C, което е повече от достатъчно за пасивно криозамръзване. За да се предпази ДНК-то от радиация, пробите могат да се съхраняват под повърхността или в структури с дебели стени от лунни скали.

Ако учените намерят партньори или източник на финансиране за идеята, следващият етап ще бъде да започнат серия от тестове на криозамразени проби от рибената кожа срещу радиация в лаборатория на Земята и на борда на МКС.

Това ще помогне да се разработи „опаковка“ за безопасно доставяне на пробите до Луната. Подобни експерименти ще осигурят надеждна проверка на способността на прототипа на опаковката да издържа на радиацията и микрогравитацията, свързани с космическите пътувания и съхранението на Луната.

„Не говорим за това какво ще се случи, ако Земята умре – ако тя бъде унищожена, тогава това биохранилище няма да има значение. Предназначението му е да помогне за предотвратяване на природни бедствия и евентуално да подобри космическите пътувания. Животът е ценен и доколкото ни е известно е рядък във Вселената. Това биохранилище предлага друг, паралелен подход за запазване на ценното земно биоразнообразие.“

обясняват авторите на статията