Не е ДНК, а навиците. Не са мутациите, а законите. Сега културата диктува правилата на естествения подбор

Добре дошли в постгенетичната ера, в която оцеляват не най-силните, а социализираните.

Човечеството може би се намира в голяма повратна точка в историята на своето развитие – и не наследствеността е движещата сила, а културната среда. Това е заключението, предложено от Тимъти Уоринг, доцент по икономика и устойчиво развитие, и Закари Ууд, изследовател по екология и природни системи в Университета на Мейн. В статия в BioScience те пишат, че натрупаните от човека знания, институции и технологични практики все повече изместват ролята на генетичните промени и определят траекторията на бъдещето за хилядолетия напред. По думите им човешката еволюция е сменила предавките: културните решения се раждат и разпространяват много по-бързо, отколкото мутациите могат да се наложат.

Авторите отбелязват, че този преход е започнал отдавна, но се е ускорил през последните векове. Културните системи се адаптират към предизвикателствата толкова бързо, че често изпреварват естествения подбор. В съвременната среда именно те превантивно пресичат работата на биологията: ако някога лошото зрение, възпрепятстваното раждане или безплодието са определяли изхода, днес в действие са очилата, хирургията, цезаровото сечение и модерните репродуктивни технологии. В резултат на това естественият подбор отслабва, а зависимостта на хората от инфраструктурата – болниците, училищата, правителствата – нараства.

Шансовете за живот все повече се влияят не от гените, с които човек се ражда, а от страната, в която живее, от наличните технологии и от местните правила и институции. Културната сфера натрупва работните практики по-бързо, отколкото се променя геномът, така че нейната тежест с течение на времето все повече нараства.

От това следва един по-широк извод: оцеляването и продължаването на рода все по-малко зависят от индивидуалните биологични качества и все повече от състоянието на обществото и качеството на неговата културна надстройка. Този обрат има една важна особеност: за разлика от наследствените механизми, които действат на ниво отделен организъм, културата се формира чрез колективното взаимодействие. Тя възниква, укрепва се и се предава чрез общности, нации и професионални групи, като формира общи отговори на предизвикателствата.

Според Уоринг и Ууд това е същността на големия еволюционен преход, който се извършва: основният механизъм на адаптация на нашето население се измества от сферата на генетиката в пространството на институциите, нормите и технологиите. Здравето, благосъстоянието и дългосрочните перспективи на вида сега пряко зависят от устойчивостта на културната инфраструктура.

Въпреки че сме свикнали да мислим за еволюцията през призмата на ДНК и мутациите, този нова и твърде провокативна идея твърди, че днес правилата на естествения подбор се диктуват от културата. Идеята е, че нашите навици, социални норми и закони имат по-голямо влияние върху нашето развитие от биологията.