„Не разбирате, това е нещо съвсем друго.“ Джеймс Камерън обясни защо неговите „сини хора“ са изкуство, а невронните мрежи – не (видео)

Режисьорът, който е член на управителния съвет на Stability AI, се изказа категорично против генерирането в киното.

Дискусията за ролята на изкуствения интелект в киното продължава да ескалира на фона на бързото развитие на генеративните технологии. Този път към критиците на дигиталните актьори се присъедини и режисьорът на „Аватар“ Джеймс Камерън, известен с интереса си към авангардните кинематографични решения, но противник на замяната на живото действие с алгоритми.

Говорейки в предаването CBS Sunday Morning преди излизането на третия филм от поредицата „Аватар“, озаглавен „Огън и пепел“, Камерън постави ясна граница между технологията за улавяне на движението и генеративните невронни мрежи. Според него работата с улавяне на движението остава съвместно творчество между режисьора и изпълнителя, при което цифровите инструменти само подобряват това, което актьорът създава на снимачната площадка.

Режисьорът вижда генеративните системи като противоположност на този подход. Той изтъква, че алгоритмите вече са способни да създават персонажи и цели роли чрез текстови запитвания, без изобщо да участват живи хора, и определя тази практика като тревожна за филмовата индустрия.

Камерън подчертава, че не се интересува от замяната на човешките изпълнители с машинно генерирани образи и оценява работата с актьорите като ключов елемент от професията. За него компютърните технологии имат смисъл само като инструмент, който помага да се разкрие човешката игра, а не да се изтласка от кадъра.

В същото време създателят на „Аватар“, който е част от ръководството на базираната във Великобритания компания Stability AI, е скептично настроен към творческия потенциал на генеративните модели. По негова преценка тези системи разчитат на вече съществуващи масиви от произведения на изкуството и човешки опит, като ги комбинират в среден резултат, вместо да създават истински нов.

Режисьорът вярва, че алгоритмите не са в състояние да възпроизведат уникалния житейски опит на конкретния сценарист и индивидуалните особености на маниерите на даден актьор. Именно тези различия, според него, формират оригиналността в киното и страдат в случай на пълно разчитане на синтетично съдържание.

Камерън прогнозира, че на фона на разрастването на изкуствения интелект живото изпълнение и наблюдението на творческия процес в реално време ще се възприемат като особено ценни. В тази картина на бъдещето на филмопроизводството технологиите ще останат важна част от работния процес, но централното място, според режисьора, трябва да остане за хората.

Голяма част от това, което виждаме от луната Пандора, наподобяваща Земята, фантастичната сцена на поредицата „Аватар“, идва от едно звукозаписно студио в Лос Анджелис, където са заснети сцени от втория и третия филм.

„Трябваше да изградим океан“, казва режисьорът Джеймс Камерън. „Можехме да направим двуметрова вълна. Можехме да направим вълна, която се разбива в брега, ако изградихме брега.“

Сигърни Уивър, Зоуи Салдана и други актьори заснеха подводните си сцени в резервоар с обем почти 250 000 галона. След това дигиталните артисти използваха тези кадри, наречени „performance captures“, като шаблон за изобразяване на окончателните версии на героите, които виждаме на екрана.

„За заснемането на представления използваме цял куп камери, за да заснемем представянето на тялото на актьора“, обяснява Камерън. „И използваме една камера (или всъщност сега използваме две), за да заснемем лицата им. Те са в близък план през 100% от времето. Но има нещо прекрасно в това да си в близък план през 100% от времето. Много прилича на театрална репетиция.“