Никой космически апарат не би оцелял: Европа проведе учения в случай на разрушителна слънчева буря

Европейската космическа агенция (ЕКА) проведе най-голямото си досега симулационно учение по моделиране на космическото време. Симулираните събития бяха толкова тежки, че никой космически апарат не би се отървал невредим, съобщава Space.com.

Учението се е провело в центъра за управление на полетите в Дармщат, Германия. Целта му е била да се тества как спътниците ще реагират на повторение на слънчевата супербуря от 1859 г., известна като събитието Карингтън. Симулацията е предназначена да тества операциите на космическите апарати и готовността за космическо време преди предстоящата мисия Sentinel-1D, планирана за изстрелване през ноември.

„Ако подобно събитие се случи, няма оптимални решения. Целта е да се гарантира безопасността на спътника и да се ограничат щетите, доколкото е възможно“ — каза Томас Ормстън, заместник-ръководител на мисията Sentinel-1D.

В симулацията Слънцето представлява тройна заплаха. Първо, мощно слънчево изригване от клас X излъчва радиация, която достига Земята в рамките на осем минути, нарушавайки комуникациите, радарите и системите за проследяване. Това е последвано от порой от високоенергийни протони, електрони и алфа частици, които удрят космическите апарати в орбита, което ще доведе до неверни показания, повреда на данните и потенциални вреди на оборудването.

След това, приблизително 15 часа по-късно, мощно изхвърляне на коронална маса (CME) се сблъсква с магнитното поле на Земята. Горните слоеве на атмосферата на планетата се раздуват, увеличавайки съпротивлението на спътниците с до 400%, изхвърляйки ги от предвидените им орбити, увеличавайки риска от сблъсъци и съкращавайки живота на космическия апарат.

„Излъчваният от Слънцето огромен енергиен поток може да повреди всички наши спътници в орбита. Сателитите в ниска околоземна орбита обикновено са по-добре защитени от космически заплахи от нашата атмосфера и магнитно поле, но толкова мощна експлозия, колкото събитието Карингтън, не би оставила нито един космически апарат в безопасност“ — каза Хорхе Амая, координатор по моделиране на космическото време в ЕКА.

Ученията демонстрираха как мощна магнитна буря може да има каскадни ефекти върху системите — от нарушаване на сателитните операции до влошаване на навигацията и загуба на критични комуникации.

„Ключовият елемент е този, че не става въпрос дали ще се случи, а кога ще се случи“ — каза Густаво Балдо Карвальо, водещ моделист за Sentinel-1D.

Учените по-рано заявиха, че слънчевата активност постепенно се увеличава от 2008 г. насам, но не знаят защо се случва това.