Нов вид живот? Роботите се научиха да се самоизяждат, за да оцелеят и да растат

Машините усвояват биологичните принципи, включително хранителните.

В Колумбийския университет учени създадоха робот, който е способен да се „храни” с други роботи, за да расте, да се укрепва и да се развива. Ръководителят на проекта, изследовател в областта на развиващата се роботика Филип Вайдер, твърди, че вместо просто да копираме резултатите от еволюцията, трябва да заимстваме нейните методи. Неговият екип е разработил прототип на машина с зачатъци на това, което те наричат метаболизъм.

В основата на този подход лежи идеята, че роботите трябва не просто да изпълняват зададени цели, а да съществуват по принципите на живите организми, където главната задача е оцеляването. За целта учените са съчетали няколко направления – от концепцията за изкуствен живот, изследвана чрез компютърни симулации, до модулни конструкции, способни да променят формата си и да се сглобяват в нови структури.

Екипът на Вайдер е разработил най-простия строителен блок, наподобяващ аминокиселина – модул, наречен Truss Link. Той се състои от шестнадесетсантиметров прът с батерия, контролер и сервомотори, способни да го движат напред и назад. На краищата са разположени магнити, благодарение на които модулите могат да се свързват в различни форми – от прости триъгълници до обемни пирамиди.

В първия експеримент роботите се управляват ръчно и трябва да се събират в зададени конструкции, използвайки други модули като „строителни материали“.

Един от модулите можеше само да пълзи направо, а по-сложните форми вече можеха да се въртят, да преодоляват препятствия и дори да помагат на другите роботи. Следващият етап обаче се състоеше в това да се разбере дали модулите могат да се сглобяват без участието на човека.

В симулациите шест случайно движещи се модула се сблъскваха един с друг в ограничено пространство. В резултат с вероятност 64 процента те се събираха в звезди, в 8 процента – в триъгълници, а в почти половината от случаите – в сложна фигура, наподобяваща ромб с опашка. Понякога конструкциите дори можеха да се „ремонтират“, като заместваха неизправните елементи.

Въпреки зрелищността на експеримента, възниква въпросът: може ли това да се нарече истински метаболизъм? Истинският метаболизъм е свързан с преработката на външни вещества, извличането на енергия и превръщането им в строителни компоненти. Роботите обаче все още използват предварително подготвени модули и не могат, да речем, да преработват пластмасата в нова част. Те обаче вече могат да се сглобяват, променят, възстановяват и частично поддържат себе си в работно състояние, което по същество е промяна – а именно това означава думата „метаболизъм“ в превод от гръцки.

Реалното приложение на тази технология все още остава в областта на теоретичните разсъждения. Както признава самият Вайдер, екипът се е опитал да използва тези модули за пренасяне на товари, но това дори не е било включено в научната публикация. В най-близките планове е създаването на по-голямо разнообразие от строителни блокове, включително такива, които са оборудвани със сензори. В идеалния случай, според Вайдер, роботизираната платформа на бъдещето ще може да изпълнява сложни задачи, като строителството на лунна база, адаптирайки се към неочаквани условия и „поглъщайки“ малките модули за общата цел.

Животът еволюира, за да оцелее. Роботите, според Вайдер, също трябва да се стремят към оцеляване. Но за разлика от живите същества, които не могат да си отгледат нова ръка, роботът може да го направи – ако има време и необходимите ресурси.