Озоновият слой се възстановява: НАСА обясни защо това е история на успеха

Озоновата дупка над Антарктида през 2025 г. е петата най-малка от 1992 г. насам — годината, в която влиза в сила знаково международно споразумение за постепенен отказ на озоноразрушаващите химикали. Както пише Axios, за това се говори в нов съвместен доклад на НАСА и Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA).

Както беше отбелязано, въпреки че размерът на озоновата дупка може да се колебае ежегодно, настоящите наблюдения показват, че ограниченията, приети съгласно Монреалския протокол и последващите му изменения, наистина работят и осигуряват постепенното възстановяване на озоновия слой.

Озоновият слой, разположен в стратосферата на височина 15-35 км, предпазва Земята от вредното ултравиолетово лъчение. Неговото изчерпване увеличава количеството UVB-лъчи, достигащи до повърхността на планетата, засягайки растителността и морските екосистеми и потенциално допринасяйки за развитието на рак на кожата.

Благодарение на споразумението от 1987 г., което всички държави-членки на ООН са ратифицирали, озоновият слой е „на път към пълно възстановяване през втората половина на 21-ви век“ — отбелязват НАСА и NOAA.

В статията се посочва, че съгласно Монреалския протокол държавите са се споразумели да ограничат производството и вноса на вещества, които нарушават озоновия слой, след като през 80-те години на миналия век са открити значителни сезонни загуби на озон над Антарктида, причинени от хлорофлуоровъглеродите. Тези химикали, които са били използвани в хладилниците и аерозолните балони, впоследствие са били ефективно забранени. Въпреки това, остатъците им все още се намират в старите материали и по-специално в изолацията на сградите и депата за отпадъци. Прогнозите показват, че пълното възстановяване на озоновия слой в Антарктида е възможно около края на 2060 г.

Новозеландският учен Лора Ревел обясни, че размерът на озоновата дупка се променя поради природни фактори, като горски пожари и големи вулканични изригвания. В същото време общата тенденция показва постепенно възстановяване на озоновия слой.

В доклада се отбелязва също, че по-слаб от нормалния полярен вихър през август тази година е поддържал температурите над средните, което вероятно е допринесло за по-малкия размер на дупката.

Ученият от NOAA Стивън Монтска добавя, че от пика им в началото на 2000-те години количеството вещества, разрушаващи озоновия слой, в стратосферата над Антарктида е намаляло с около една трета.

Какво е регистрирано тази година?

През периода на пиково изчерпване – от 7 септември до 13 октомври – средната площ на озоновата дупка е била приблизително 19 милиона квадратни километра. Това е огромен размер, дори по-голям от площта на Европа.

Най-големият еднодневен размер тя достигна на 9 септември — 22,8 милиона квадратни километра, което е приблизително с 30% по-малко от най-голямата дупка в историята на наблюдението.

„Както беше прогнозирано, наблюдаваме тенденция към по-малки озонови дупки в сравнение с началото на 2000-те години“ — каза Пол Нюман, водещ учен в изследователския екип на НАСА.

„Те се образуват по-късно през сезона и се разпадат по-бързо. Но все още сме далеч от нивата от 80-те години на миналия век“ — добавя той. Според неговите изчисления размерът на сегашната дупка би бил значително по-голям, ако концентрациите на хлор в стратосферата останат същите като преди 25 години.

„Монреалският протокол е едно от най-ефективните споразумения за околната среда в историята“ — каза Лора Ревел.

Според нея, благодарение на това споразумение е било възможно не само постепенното премахване на веществата, които нарушават озоновия слой, но и намаляване на емисиите на мощни парникови газове, тъй като много от тези съединения имат силен ефект на глобално затопляне.

Ревел подчертава, че ако човечеството беше продължило да отделя тези вещества със скоростта от 70-те и 80-те години на миналия век, озоновият слой щеше да бъде почти напълно унищожен до средата на 21-ви век. Вместо това, той се възстановява.