Откритията в Желязната долина: историята на една изгубена цивилизация

В продължение на векове огромното пясъчно пространство без живот, наречено „Пустият квартал“, се е смятало за място на Арабския полуостров, където никога не се е заселвал човек. И изведнъж най-новите проучвания доказаха, че там някога е имало градове с техните металургични „предприятия“ и център, пътища, дворци, инженерни съоръжения. И то на територия, където средната годишна температура надхвърля 50°, а песъчинките от ежедневните бури удрят лицето ти като шкурка!

Как е открит и какво е намерено

През 2002 г. бъдещият емир на Дубай, Мохамед бин Рашид бин Саид Ал Мактум, решава да обиколи със самолет владенията си. Гледайки към плаващата под крилото на самолета пустиня, той изведнъж видял тъмно петно с правилни геометрични фигури, което не можело да бъде творение на природата. Така бил открит Сарук ал- Хадид (в превод „Желязната долина“) – археологически регион, който принудил историците сериозно да уточнят, а на места и да пренапишат учебниците по история на Арабския полуостров (и не само).

Началото на разкопките поднесло сензация – под пясъчния пласт те открили цял индустриален център, специализиран в леярското производство. На огромна територия били открити стотици пещи за топене на желязо и мед, а наоколо имало сметища от камъни и шлака. Както показал анализът, селищата са били активно обитавани и хората са работили в тях около 3000 г. пр. н. е. Тук са открити не само домакински съдове и оборудване за топене на мед и желязо, но и печати, изработени от камък.

Рисунките върху тях са подобни на тези, използвани през същия период в долината на Инд и Месопотамия. Това показва сериозни търговски връзки. За една година на територията на Сарук-ал-Хадид се претопяват (според най-консервативните оценки) до десетина тона мед. Това е напълно съпоставимо с обема на същите продукти, получени в Месопотамия. А тогава градът е бил смятан за център на промишлеността.

Климатичната метаморфоза

Както смятат археолозите и историците, намерената цивилизация е била в разцвет, когато се появяват първите династии в Древен Египет и шумерските градове. Но какво да кажем за жестоките климатични условия, в които е трябвало да се намира Сарук ал-Хадид? Отговорът е прост: тогава те са били много различни. При изучаването на седиментните скали е установено, че през 6000-5000 години пр.н.е. на това място е имало реки, пълни с риба, и езера. Наличието на водни басейни се потвърждава от останките на хипопотами и вкаменени растения.

Но към 2000 г. пр.н.е. започва сериозна промяна в климата. Водните басейни постепенно пресъхват, а пясъците бавно, но сигурно навлизат в градовете. Разкопките показват: хората са се борили с настъпващата суша, която напада града. Изградили са дълбоки (до 15 м) кладенци и специални системи за събиране на дъждовната вода. Но природата била неумолима – в крайна сметка хората е трябвало да напуснат населеното от векове място. А градът бил погълнат от пясъците: разкопките били извършени на три метра от повърхността.

Разкопки с помощта на… космоса

Пред археолозите стои една доста трудна задача: как да работят при температура +50°, при най-силните ветрове и дюни, които за една година могат да се придвижат до тридесет и повече метра? Пясъкът мигновено погребва новоизкопаните траншеи. Изходът е намерен: изследователите прилагат технологии, използвани в космоса, и присъединяват към тях изкуствен интелект.

Като основен инструмент археолозите избраха радара SAR, разположен на сателит. Задачата на оборудването е да изпраща импулси към Земята, които проникват през пясъка до твърдите обекти под него и се отразяват от тях. При това по специален начин: така например медните изделия образуват на радарните снимки отблясъци, костите поглъщат определен спектър на излъчването. Получената информация се предава за обработка на изкуствен интелект, който се „научава“ да различава единия обект от другия: речното корито с пътя той не може да сбърка. Между другото, последният е имал ширина до четири метра и най-вероятно е бил необходим за транспортиране на готовата мед до реката, откъдето е била изнасяна. Например към Месопотамия.

Компютърните данни обаче е трябвало да бъдат валидирани, за да се гарантира, че алгоритмите работят. Учените провеждат разкопки на място и данните от изкуствения интелект се оказват верни. На едното място те открили купчина животински кости, а на другото – останки от пещи с медна шлака. Интересно е, че тази сателитна технология вече е била използвана за откриване на вода на Марс.

С какво са се занимавали жителите

Предимно с металургия. И тук древните технолози са показали добри резултати. Жителите не просто са топили руда и са извличали мед. Разкопките показват: древните металурзи са експериментирали, като са добавяли калай към стопилката, за да получат по-твърд бронз. Това е възможно само ако има определени познания за топенето на металите, за тяхното пропорционално съотношение. Живеещите наблизо народи ще научат това едва векове по-късно.

Интерес предизвикват структурите, свързани с хидротехниката. Това са не само кладенци, но и канали, предназначени за съхраняване на водата през дъждовния сезон. Нещо като „фаладжас“ – напоителната система, открита в древна Персия отпреди около 5000 години. Каналите в Сарук ал-Хадид са по-стари. Открити са и керамични плочки с неразбираеми знаци: може би това са наченки на писменост? А също и керамика с изображения на скорпиони и змии, които са живели в пустинята.

Изводи

Произходът на този древен народ учените свързват с две хипотези. Според едната от тях жителите са били номадско племе, което решило да води уседнал начин на живот. Според друга версия – открити са следи от преселници, които в миналото са напуснали Месопотамия. Но къде са отишли всички те? Съществуват още няколко версии. Според една от тях хората са били прогонени от домовете си заради сушата и появата на пясъците, причинени от климатичните промени.

Според друга, това е конкурентна борба, свързана с търговията с метали. Може би градът е бил превзет и разграбен, а след това пясъците са свършили своята работа. Сред местните араби и до днес съществува легенда за „прокълнатия град Убара“, на който боговете много се разгневили. Очевидно заради неправедния начин на живот на жителите му. Нещо като историята за Содом и Гомор. Така че най-вероятно все пак е имало някаква катастрофа.