Откриха изненадваща връзка между храната и интелигентността: как ферментацията е ускорила еволюцията на човешкия мозък

Изследователи от Харвард откриха един съвсем неочакван източник на умственото развитие на хората. Неотдавнашно проучване показва, че консумацията на „предварително преварени“ храни е допринесла за развитието на по-големи мозъци.

Човешкият мозък със своите огромни възможности е еволюционно чудо. Все още обаче не е разгадана мистерията на неговата трансформация от по-малък първобитен мозък до днешния творчески и сложен орган. Учените са установили кога точно нашите предци са започнали да еволюират към по-голям мозък. Който приблизително се е утроил в сравнение с мозъка на австралопитека.

Досега обаче оставаше загадка защо точно тогава е настъпила тази промяна. По-рано се считаше, че използването на огъня и изобретяването на кулинарията са дали възможност на нашите предци да си набавят достатъчно хранителни вещества, за да поддържат по-големите мозъци. Но новата теория сочи друг фактор: ферментацията.

Ролята на диетата за еволюцията на мозъка

Ключът към разбирането на растежа на нашия мозък изглежда се крие в това какво и как ядем, казва Ерин Хехт, един от авторите на проучването, публикувано в Nature Communications Biology.

„Мозъчната тъкан се нуждае от много енергия, за да функционира, а за повечето животни осигуряването на достатъчно енергия е непрекъснато предизвикателство“, отбелязва доцентът по еволюционна биология на човека.

За да оцелеят австралопитеците с техните големи мозъци, нещо е трябвало да се промени в диетата им. Счита се, че откриването на начина на приготвяне на храната им е осигурило повече калории. Само че най-ранните доказателства за използване на огън датират отпреди около 1,5 милиона години, доста след развитието на мозъка на хоминидите.

„Увеличаването на обема на черепа на нашите предци е започнало преди 2,5 милиона години, което създава приблизително един милион години разлика в хронологията между увеличаването на размера на мозъка и възможната поява на технологията за приготвяне на качествена храна“, обяснява Катрин Л. Брайънт, съавтор на статията и изследовател в Института по езици, комуникация и мозък към Университета Екс-Марсилия във Франция.

Ферментацията: новият поглед върху растежа на мозъка

Хехт продължава, като отбелязва, че през изминалите години изследователите са разгледали и други възможности. Като например да се яде гниещо месо. В новата статия Хехт и нейният екип предлагат по-различна хипотеза: закопаните (или консервирани) храни са ферментирали и тази „предварително преработена“ храна е осигурявала по-достъпна форма на хранене, подхранвайки по-големите мозъци и позволявайки на нашите предци да оцелеят и да се развиват чрез естествения подбор.

Преходът вероятно е бил щастлива случайност.

„Не е било непременно умишлено действие“, предполага Хехт. „Възможно е да е бил случаен страничен ефект от съхранението на храната. А може би с течение на времето традицията или суеверието да са довели до практики, които са благоприятствали ферментацията или са я направили по-стабилна или надеждна“.

Тази хипотеза се подкрепя от факта, че човешкото дебело черво е пропорционално по-малко от това на другите примати. А това показва нашата адаптация към храна, вече разградена чрез ферментационния процес. Освен това ферментиралите храни се срещат във всички култури и групи храни – от европейското вино и сирене до азиатския соев сос и японското натто. И в соевите зърна.

Хехт предполага, че допълнителните изследвания на реакцията на мозъка към ферментирали и неферментирали храни биха били полезни, както и изследванията на рецепторите за обоняние и вкус, може би с помощта на някоя древна ДНК. За еволюционния биолог това са изключително плодотворни области за по-нататъшни изследвания. (Хехт се фокусира по-скоро върху това „как мозъчните вериги са еволюирали, за да поддържат сложни поведенчески реакции„, като провежда изследвания както при живи хора, така и при кучета).

С напредването на изследванията Брайънт вижда потенциал за разкриването на широк спектър от ползи.

„Тази хипотеза също така дава на нас, учените, още повече причини да изучаваме ролята на ферментиралите храни върху човешкото здраве и поддържането на здравословен чревен микробиом“. Казва тя. „През последните години бяха проведени редица изследвания, които свързват чревния микробиом не само с физическото, но и с психическото здраве“.