За първи път Джеймс е диагностициран с депресия през 2017 г. През по-голямата част от 20-те години на живота си, той е в непрекъсната борба, а скриването в леглото е единственият източник на комфорт за него. След три години терапия, лекарства и сериозни промени в начина на живот, Джеймс започва да се възстановява. Но след това, през 2020 г. пандемията повлияла сериозно състоянието му. „Точно тогава удари моя късмет“, заявява той.
От март миналата година пандемията от коронавирус и обстоятелствата около нея атакуват психичното здраве на 28-годишния младеж. Той е обзет от безпокойство и страх от вероятността да зарази своите приятели или баба си и дядо си, които се възстановят от рак. След това, докато локдауните продължават, това безпокойството отстъпва пред перспективите Джеймс да остане в продължителна изолация.
Софтуерен инженер, Джеймс за щастие успява да си върши работата от вкъщи. Но седенето сам пред редовете код са го довеждали до засилено усещане за вътрешна пустота. За да преодолее депресията в миналото, Джеймс се е самопринуждавал да излиза от стаята, в която обичайно работи, за да се среща с хора и да опитва нови неща. Нито едното, нито другото обаче е било опция за него през по-голямата част от изминалата година.
„Ограниченията на COVID са точно обратното на нещата, които терапевтът ми каза да правя, за да се възстановя“, каза той. „Не исках цялото време, прекарано в опити да се възстановя от депресия, да е напразно.“
Джеймс живее в Оксфорд, Англия, но историята му за борбата със самотата и проблемите с психичното здраве е универсална и в момента се случва на безброй хора по света, от всички негови части. Пандемията от коронавируса стана причинител за поражения върху психичното здраве по целия свят. „С настъпването на пандемията в много страни по света настъпи голям и незабавен спад в психичното здраве“, се казва в Доклада за изследване на щастието от 2021 г. Психичното здраве се е подобрило през есента на 2020 г., който етап беше промеждутък между двете вълни на кризата от коронавируса, но докладът предупреждава, че „значителна част от хората са имали проблеми с психичното здраве и са съобщавали за значителни понижения в общото усещане за щастие, спрямо това преди COVID-19.“
В САЩ 42% от анкетираните в проучване на CDC през декември съобщават за симптоми на тревожност или депресия, което е увеличение с над 200% спрямо средното за 2019 г. Във Великобритания 31% от анкетираните в септемврийско проучване съобщават, че депресията е достатъчно тежка, за да изисква „психологическа подкрепа с висока интензивност“.
„Това засяга поне една трета от населението в световен мащаб“, казва Луана Маркес, доцент по психология в Медицинското училище в Харвард, която проследява психичното здраве по време на пандемията. „Представете си, ако кажем, че една трета от населението има пневмония. Всички ще бъдем обезпокоени. Трябва да мислим за психичните състояния като здравен проблем, който изисква нашето внимание и мерки.“
Пандемията е засегнала психичното здраве на хората по три основни начина. Първо, хората изпитват безпокойство и общо усещане за тревожност, когато се заразят с вируса и осъзнаят, че несъзнателно може да са го предали на други хора. Тази тревожност може да бъде допълнително обострена и влошена при хора, които вече изпитват определени психологични проблеми – като например личностни разстройства от тревожен регистър или други психични разстройства. Второ, социалната изолация, причинена от локдауните, поставя всички нас в усещане за самота и пустота, което е трудно преодолимо, дори в условията на онлайн комуникация. Джеймс преживява и двете, но за щастие е бил пощаден от третата основна атака върху психичното здраве на пандемията – финансовият натиск. Заетостта на всички е тясно обвързана с благосъстоянието. Едно проучване за връзката между икономическата рецесия и психичното здраве на хората показва, че самоубийствата в САЩ се покачват 1% за всеки 1% на нарастване на безработицата. Тези цифри звучат доста тревожно.
Различните нации понасят тежестта от икономическите проблеми по различен начин, съобразно специфичните местни условия, народопсихологията и колективните културни феномени, които действат в тях. В Япония се наблюдава тревожен прилив на самоубийства, особен сред жените. Над 2150 японци са се самоубили през месец октомври – повече, отколкото са починалите от COVID-19 към този момент, което е довело до отделянето на специално внимание на самоубийствата от страна на японското правителство. Самоубийствата не са се повишили значително в повечето други страни, но други признаци на отчаяни. Предозирането с наркотици в САЩ рязко се е покачило, който феномен е част от по-големия процес на нарастваща злоупотреба с опиоиди, според данните на CDC. Над 52 000 души са починали от предозиране със синтетични психоактивни вещества между август 2019 г. и август 2020 г., което представлява най-високият резултат, като особено увеличение се наблюдава в месеците след локдауна. Когато се съберат смъртните случаи от предозирани от календарната 2020 г., вероятно това ще бъде най-лошата година в историята, откакто се наблюдават нивата на самоубийствата.
Все пак, има и известен повод за оптимизъм. Тъй като повече хора се ваксинират, икономиките по света се възстановяват и перспективата за живот след COVID става все по-осезаема, а някои показатели за психичното здраве се подобряват. Но ние все още не сме стигнали необходимата точка на брой ваксинирани. Ситуацията с психичното здраве може да бъде облекчена благодарение на инициативите за финансово подпомагане, както и различни мерки и правителствени инструменти за подпомагане на загубилите работа по време на COVID, както и за подпомагане на бизнеса.
Но докато наличните данни показват ескалиращи емоционални страдания сред популации по света, истинските психически и емоционални последици от COVID-19 вероятно ще се развият с години – или дори десетилетия.
Различия в отчаянието
Изследователи от цял свят наблюдават тенденциите в психичното здраве по време на пандемия и мнозина са разтревожени от това, което откриват. Честотата на състояния като депресия и тревожност се е удвоила в САЩ, от 20% на 40%, според данните на CDC. Статистиката е подобна и в други страни, развити достатъчно за събиране на такива данни.
И все пак цифрите не разказват цялата история. Не просто психичното благосъстояние рязко е спаднало сред населението. По-скоро конкретни демографски данни са засегнати особено силно. Има три групи, които се отличават като най-силно засегнати от настоящата пандемия в психичното здраве, които експертите изтъкват: жени, хора с ниски доходи и млади хора.
Изследователи от Харвардския университет в изследване сред 224 деца на възраст от 7 до 15 години са установили, че 66% от тях показват клинично значими признаци на депресия или тревожност, над два пъти в повече от стойността от 30%, отчетена предходната година. Други държави, опустошени от пандемията, докладват за подобни проблеми. Във Франция, която претърпя три национални локдауна, депресията сред хората на възраст от 18 до 24 години почти се е удвоила от април до ноември. В китай проучване от юни установява 50% ръст на случаите на депресия.
Има много фактори, допринасящи за тези констатации, но самотата, породена от затварянето на училищата, се смята за основната причина за повишаването на тревожността сред най-младите. В многолюдните щати на САЩ като Ню Йорк и Калифорния много ученици учат дистанционно вече повече от година. Във Великобритания, където рекорден брой млади хора търсят услуги от сферата на психичното здраве, училищата са затваряни и отваряни многократно, което допълнително засилва усещането за хаос и липса на ясни перспективи.
„За младите хора връзките с връстниците са много по-важни, може да се докаже, че при сканиране на мозъка, реакциите при продължително време на изолация са доста осезаеми“, казва Ан Джон, професор по обществено здраве и психология. „Що се отнася до самотата, това, което повечето изследователи показват, е, че всички ние имаме известна нужда от кратковременно оттегляне от света, а самотата е вътрешно и субективно преживяване, което е невъзможно да не изпитваме, дори в определени дози е профилактично. Това, което буди тревожността ни обаче, са продължителните периоди на изолация, които продължават седмици и дори месеци.“, констатира Джон.
Същите затваряния на училища, засягащи младите хора, засягат друга непропорционално засегната група: техните майки. Едно проучване на CARE International установи, че жените изпитват затруднения в психичното здраве с честота 3: 1 в сравнение с мъжете по време на пандемията. Милиони жени са изправени пред избора дали да запазят работата си, или да се грижат за деца, които не могат да посещават училище, в резултат на което 2,3 милиона американски жени отпадат като цяло от работната сила в сравнение с 1,8 милиона мъже. Участието на жените в работната сила е на най-ниското ниво от 1988 г. насам, според Националния женски юридически център.
Тъй като жените преобладават в индустрии, опустошени от пандемията – хотелиерство, пътувания и търговия на дребно – равнището им на безработица също е по-високо. Това има особено поразителен ефект в Индия, където само 7% от градските жени заемат платена работа или я търсят.
За съжаление тези икономически събития поставят началото на още по-сериозни емоционални трудности. През първия месец на пандемията домашното насилие се е повишило с 25% в Аржентина, 33% в Сингапур и 300% в Хубей, Китай, според United Nations Women. Последвалите блокировки затрудняват събирането на данни в страни като САЩ и Великобритания, но се смята, че домашното насилие рязко се е увеличило по целия свят. В Япония са регистрирани 132 355 случая на домашно насилие между април и ноември, което е рекорд за всички времена.
Депресия и отчаяние
Процентът на самоубийствата непрекъснато се увеличава в САЩ от 1999 г., така че когато пандемията удари, експертите по психично здраве се подготвят за най-лошото. По чудо изглежда няма подобен ръст. Япония изглежда аномална – суицидните мисли се засилват сред младите хора, казва Маркес от Медицинското училище в Харвард, но действителните смъртни случаи от самоубийство се запазват горе-долу статични в страната.
„Това, което виждаме, до октомври е, че не е имало доказателства за увеличение, а понякога има данни за намаляване“, каза Джон от Суонзи. Но самоубийствата са само един вид показатели, използвани за измерване на психичното здраве на населението. В други, особено злоупотребата с наркотици, Америка очевидно е рекордьор“, допълва той.
Като изследовател в Института Брукингс и старши учен в Галъп, Карол Греъм е прекарала голяма част от кариерата си, изучавайки щастието. Когато обмисля как психичното здраве влияе на обществото, Греъм мисли по отношение на това, което е класифицирано като „отчаяние“. Отчаянието се измерва по три ключови начина: нива на суицидни мисли, злоупотреба с вещества и употреба на алкохол.
Въпреки че самоубийствата не са нараснали драстично, Греъм изчислява, че „смъртните случаи на отчаяние“ са се увеличили между 50% и 100% през последната година.
„Това не са смъртни случаи от COVID, те са смъртни случаи поради засиленото отчаяние, което вирусът внесе.“, коментира Греъм.
„Имахме около 70 000 смъртни случая от засилено общо усещане за отчаяние през годината преди COVID, както и поради злоупотреба с опиати и други психични проблеми, въз основа на данните от парамедиците“, каза Греъм. „Самоубийствата не се е увеличило толкова много и не съм сигурен, че знаем защо. Но това, което се увеличи много, са предозирането и докладите за проблеми с психичното и поведенческото здраве.“
Греъм казва, че данните от служителите на първа линия, използвани на този етап, докато CDC не публикува свои по-убедителни данни, предполагат повишение между 30 000 и 60 000 смъртни случая от тревожност през последната година.
„Това не са смъртни случаи от COVID, това са смъртни случаи поради засиленото отчаяние, което вирусът внесе“, обяснява Греъм. „Някои от тях са икономически, други са свързани с несигурността и страха от заразяване с вируса, самотата допринася много за това, има цял набор от фактори.“
