Питали ли сте се защо някои звезди примигват, а други не

Ако погледнете звездното небе през нощта при ясно време, можете да видите как някои звезди трептят и дори променят цвета си. Така например звездата Сириус от съзвездието Голямо куче, която е една от най-ярките звезди в небето, буквално блести във всички цветове на дъгата. Това е едно невероятно красиво явление, но защо се появява? И още по-интересно – защо някои обекти проблясват, а други не? Например Слънцето, което също е звезда, не трепти, нито пък Луната или другите планети. Нещо повече, когато погледнете нагоре към нощното небе, можете да видите много звезди, които светят с равномерна, постоянна светлина.

Защо звездите променят яркостта си

Много обекти в космоса не са такива, каквито ги виждаме. Трептенето на звездите, което често може да се види от Земята, няма нищо общо със самите звезди. Причината е, че земната атмосфера ни отделя от космоса. Тя изглежда абсолютно прозрачна и стабилна, но в действителност атмосферата е подвижна и прилича на многопластово, вълнообразно стъкло.

Когато светлината преминава през това нехомогенно „стъкло“, тя многократно се пречупва. А тези пречупвания са нестабилни поради няколко фактора, които предизвикват трептенето. Един от тях е турбулентността. Въздухът в атмосферата е в постоянно движение. Така например, когато слънчевата енергия нагрява въздуха, топлите течения се издигат нагоре и се смесват със студения въздух.

Освен това въздушните течения се сблъскват с планините и се разпадат на множество вихрени потоци. Всичко това става причина за появата на турбуленция, т.е. завихряния в атмосферата, които са в постоянно движение. Между другото, по същата причина самолетите по време на полет понякога попадат във „въздушни ями“ – едно твърде неприятно преживяване.

Друга причина за трептенето е свързана с разликата в плътността между различните слоеве на атмосферата. А плътността също е променлива. Съответно, както споменахме по-горе, показателят на пречупване на въздуха не е постоянен. Когато светлината преминава през различните среди, тя всеки път претърпява малко отклонение, което се възприема от нашето око като трептене.

Поради тази причина учените инсталират професионалните телескопи само на определени места, където атмосферата има минимално влияние върху светлината на космическите обекти. Както е лесно можем да се досетим, такива места са високите планини.

Защо звездите променят цвета си

Промяната на цвета на звездите се дължи на същите причини като при трептенето. Както знаем, те светят във всички цветове на дъгата. Атмосферата обаче служи като своеобразен светлинен филтър, т.е. потиска част от спектъра на електромагнитното излъчване. Така например именно поради тази причина Слънцето ни изглежда жълто, въпреки че всъщност е бяло.

В същото време атмосферата е нестабилна. Съответно поглъщането на електромагнитното излъчване също е нестабилно. Именно това кара звездите, или по-скоро светлината, която достига до ретината на очите ни, да преливат с различни цветове.

Само че защо някои звезди не мигат

И така, разбрахме защо звездите трептят и променят цвета си- това е елементарно. Но защо някои звезди трептят интензивно, други едва забележимо, а трети изобщо не трептят? Работата е там, че интензивността на мигането зависи от няколко различни фактора. Един от тях е видимият диаметър на източника на светлина – колкото по-малък е диаметърът, толкова по-силно е трептенето. По тази причина Слънцето и планетите, които могат да се наблюдават с любителски телескоп, не трептят.

Дължината на вълната на светлината също е важен фактор. Ако тя е къса, светлината се пречупва повече, което води до по-интензивно трептене. Например червените звезди като Антарес в съзвездието Скорпион трептят по-слабо от сините звезди като гореспоменатата Сириус.

Освен това трептенето е по-интензивно, когато гледате звездата с невъоръжено око, тъй като диаметърът на зеницата е средно 6 mm, така че тя не може да улови толкова много светлина. Ако гледате звездата през обектив, който събира по-широк сноп светлина, трептенето ще бъде слабо или изобщо няма да се наблюдава, но изображението ще бъде по-размазано.

Друг важен фактор е положението на звездата в небето. Колкото по-голямо е разстоянието, което светлината трябва да измине в атмосферата, за да достигне до окото, толкова по-трептяща ще изглежда тя. Това се дължи на факта, че светлината е по-силно засегната от турбуленцията и другите процеси в атмосферата, които причиняват трептенето ѝ. Следователно, колкото по-близо е една звезда до хоризонта, толкова повече трепти, защото светлината се движи тангенциално, т.е. изминава по-голямо разстояние през атмосферата.

Трябва да се каже, че дори при различното метеорологично време звездите трептят по различен начин. Така например при висока влажност на въздуха, когато плътността е висока, звездите трептят по-силно, защото има по-силни колебания във въздуха.

Това са основните фактори, поради които някои звезди примигват по-силно от другите, а има и такива, които изобщо не примигват. Процесите не са толкова опростени, както би могло да ни се стори.