Прав ли беше Илон Мъск? До 2030 г. орбиталните центрове за данни ще бъдат по-рентабилни от наземните

Орбиталните центрове за данни биха могли да станат по-рентабилни от наземните до 2030 г., според анализатори от Mach33 Financial Group. Тази базирана в Кейп Канаверал компания е специализирана в инвестициите в космически технологии и инфраструктура.

Проучването оценява икономическата обосновка на разполагането на изчислителен капацитет във висока елиптична орбита около Земята (HEO) въз основа на прогнозираното намаляване на разходите за изстрелване на ракетите Starship за многократна употреба. Според Mach33, инфраструктурата за захранване и охлаждане на наземните центрове за данни в момента струва средно 12 долара на ват мощност. За типичен глобален център за данни с IT-натоварване от 50-100 MW, капиталовите разходи за инфраструктура могат да варират от 500 милиона до над 1 милиард долара само за енергия и отвеждане на топлина.

Въпреки това, орбиталните системи, базирани на спътници от клас Starlink в HEO, вече могат да осигуряват 18-26 долара на ват, с цена на изстрелване от приблизително 2000 долара на килограм. Изследователите отбелязват, че ключовият фактор за намаляване на разходите е преходът към HEO, където слънчевата радиация е налична през 95% от времето в сравнение с 65% в ниска околоземна орбита (LEO), а разходите за охлаждане са по-ниски поради космическата среда. Това позволява увеличаване на специфичната изходна мощност на спътника до 150-160 вата на килограм, в сравнение с 30-50 вата на килограм в предишните поколения, и следователно намаляване на разходите за изчислителна инфраструктура.

Сравнение на архитектурите на спътниковите енергийни системи за орбитални изчисления

Прогнозира се, че ако разходите за доставка на товари до HEO намалеят до 500-600 долара на килограм (което е възможно след изстрелване на Starship с орбитално презареждане с гориво), разходите за орбитална инфраструктура ще се изравнят с тези на земята. Ако SpaceX достигне 100 долара на килограм, орбиталните изчисления ще станат с 25-50% по-евтини от традиционните центрове за данни. В този сценарий цената на енергията може да падне до 6-9 долара на ват, което е значително по-ниско от средната наземна цена. Междувременно, за спътниците Starlink-HEO стойността на хардуера се оценява на приблизително 5 долара на ват, а допълнителните разходи за изстрелване от 100 долара на килограм биха били 0,60 долара на ват.

Mach33 смята, че оптимизираните за изчисления сателити, базирани на архитектурата Starlink, обновени за работа на HEO, се превръщат в най-рентабилното решение с цена за доставка от 500 до 1000 долара на килограм. Тънкослойните фотоелементи на спътника демонстрират по-добро съотношение мощност-тегло от 250 вата на килограм, но са по-скъпи за производство – около 9 долара на ват – и следователно губят конкурентоспособност, тъй като разходите за изстрелване намаляват.

Стойност $/W във висока околоземна орбита за три архитектури на спътникови енергийни системи при различни стойности за изстрелване

Проучването подчертава, че изстрелванията на Starship с презареждане с гориво увеличават икономическата привлекателност на подобни проекти, тъй като цената за доставката до HEO в този случай би била само с 50% по-висока от тази до LEO. Анализаторите изчисляват, че преходът от 2000 долара за килограм към 200-300 долара за килограм може да се осъществи в рамките на няколко години след въвеждането на напълно многократно използваема система.

Комбинацията от неограничен достъп до слънчева енергия и неограничено пространство за разполагане на оборудване прави орбитата потенциален дългосрочен център за изключително мощни ИИ-системи и облачни изчисления. Според Mach33, в близките години именно Starlink-клас системите в HEO ще бъдат основният фокус за инвестиране.