Преди да има алгоритми в YouTube, в сайта имаше ловци на яко!

Беше началото на 2007 г., когато Садия Харпър повика колегите си от YouTube на бюрото си, за да гледат видеа. Харпър е от „ловците на яко“ в YouTube – екип, който някога имаше за задача да подбира видеоклиповете. Днес YouTube е известен с мощния си алгоритъм за препоръки.

Но в началото на съществуването на сайта услугата прилага различен подход.

Когато YouTube е създаден през 2005 г., хората често стигат до видеоклиповете от връзка, изпратена от приятел, или от търсене в Google. До лятото на 2006 г. YouTube вече се превърнал в задължителна за масовите медии услуга. Компании като Verizon и Apple искат да включат Youtube в своите устройства, но изискват началната страница да съдържа подбрана селекция от клипове.

Затова Youtube наема редактор – Мия Куалярело

Тя набира малък екип от служители, които да следят отблизо разрастващата се култура на YouTube. Официално тези членове на екипа се наричат „мениджъри на общността“. Но един колега измисля по-удачно название за екипа: „Ловци на яко“.

YouTube все още не е търговски хит

Тя моли зрителите да изпращат видеоклипове на имейл адреса ѝ. Всеки от ловците има свой собствен начин за намиране на хитове. Когато вижда такива, които си заслужават да бъдат поставени на началната страница, тя ги вписва ръчно в раздел „Препоръчани видеоклипове“.

Екипът трябва да подменя видеата на всеки четири часа

През първите няколко години на YouTube в Google платформата се развива на самотек. В крайна сметка обаче чувствителността на Google започва да се проявява.

Садия Харпър е един от ловците, които първо се сблъскват с това. Тя селектира автомобилни видеоклипове. Един ден програмист се приближил до бюрото ѝ и обяснил, че инженерите са разработили алгоритъм за подбор на видеоклипове за началната страница.

Програмистът заредил примерна страница с видеоклипове, които алгоритъмът е избрал.

Резултат е далеч от необходимото ниво, защото тя е виждала много от тези клипове, но умишлено ги е игнорирала. По разбираеми причини.

YouTube не е новак в алгоритмичното сортиране, но първите опити се оказват доста примитивни.

Когато някой щракне върху видеоклип, секцията „Свързани видеоклипове“ се запълва с клипове, които други зрители, гледали същия видеоклип, са гледали в последствие. Без значение от настройките, резултатите са такива, че на всеки три или четири видеоклипа се появява такъв с котка или някой по бикини, припомня Джасън Шрок, бивш дизайнер на YouTube.

Програмистите се връщат към чертожната дъска.

Заемат се с това YouTube да измерва детайлни сигнали, като например колко дълго хората се задържат на видеоклиповете, по кое време на деня ги гледат и откъде. Алгоритмите на YouTube се подобряват.

Но все още не могат да различат задни части от праскова. Кураторите остават в играта, за да модерират процеса. YouTube все пак успява да разработи софтуер за разпознаване на кожата, за да премахва неприличните неща автоматично.

Свързаните видеоклипове започват да събират повече кликвания. Ловците на яко стават все по-малко значими. Но най-съкрушителният аргумент срещу е липсата на начин за оценяване на работата им.

В Google всичко се измерва.

Харпър, която е учила математика, съставя алгоритъм за анализ на данните, опитвайки се да определи количествено въздействието на екипа си. Това се оказва недостатъчно и през 2010 година екипът е разпуснат.