През 2026 година ще се появи чисто нов браузърен енджин и това е по-важно, отколкото навярно си мислите

Когато се говори за браузъри, хората обикновено се сещат за Chrome, Firefox и Edge, но истинската сила се крие в енджините, които се използват в тези браузъри. Енджините в крайна сметка диктуват начина, по който браузърът изглежда, как се усеща и какво е способен да прави в интернет: те не се виждат, но са основополагащи. Въпреки че разполагаме с множество браузъри, в момента интернет работи с няколко енджина: Blink на Google, WebKit на Apple и Gecko на Mozilla, както и силно различаващи се разклонения като Goanna (използван от Pale Moon).

Но се появи нов претендент, който наистина привлича вниманието на мнозина: проектът LadyBird. Това е нов енджин, изграден от нулата, който в момента е достъпен за експериментиране от страна на разработчиците. В момента той е в процес на интензивна разработка и се стреми към публична алфа версия през 2026 г., въпреки че този график може да се промени с напредването на разработката. По-вълнуващото е, че той има за цел да бъде истински независим уеб браузър, работещ с нов уеб енджин. Можем да се надяваме, че това ще доведе до нови уеб иновации, по-добра конкуренция и по-голям контрол от страна на потребителите. Този проект се финансира предимно от частни спонсори и може би най-накрая дебатът няма да бъде Chrome срещу Edge или Firefox срещу Vivaldi, а нещо съвсем ново.

Какво представлява енджинът LadyBird?

Нов енджин за браузърите е голяма рядкост.

В началото на 2000-те години бяха налични няколко браузърни енджина, сред които Trident (Internet Explorer), Presto (Opera), Gecko, WebKit и други. С течение на времето много от първоначалните енджини отпаднаха или се сляха. През 2013 г. Opera закри Presto заради Blink, а през 2019 г. Microsoft изостави Trident/EdgeHTML заради Chromium. Днес имаме само три основни, а от тях Blink държи най-голям пазарен дял сред браузърните енджини, като задвижва популярни браузъри като Chrome, Brave и Edge.

След историческото разреждане на енджините за уеб браузъри рядко се чува за нови такива. Но енджините са много важни, защото диктуват правилата за това какво могат да правят уеб разработчиците. Към днешен ден доминира Blink, като Chrome държи около 69% от целия пазарен дял за настолни компютри, според StatCounter. Когато даден енджин доминира, става много по-вероятно той да диктува стандартите, оптимизациите и особеностите на съвместимостта. А по-малката конкуренция води до по-малко иновации.

Въпреки това, колкото и да е необходимо, появата на нов браузърен енджин е рядкост поради трудностите при създаването му. Той трябва да премине десетки хиляди тестове за съвместимост и да се справи перфектно с HTML, CSS, JavaScript, графики, сигурност, достъпност и производителност в уеб мащаб. Като се прибавят и разходите за необходимите експертни познания за създаването му, е разбираемо защо никой не е навлязъл в тази област повече от десетилетие.

Целта на LadyBird е монументална, защото тя не е разклонение на нито един от съществуващите браузърни енджини; той е напълно независим. Независимият браузърен енджин дава надежда за нови решения и браузъри, освободени от наследения баласт. Може би никога няма да завладее пазарния дял или да измести Blink, но поне ще разчупи схващането, че вече е невъзможно да се създаде браузър от нулата.

Забележка: LadyBird не използва наследен код от Chromium или Gecko, а черпи архитектурно вдъхновение от съществуващи проекти като WebKit и Qt, въпреки че целият код е написан наново.

Радикалният подход на LadyBird

Изграждане от нулата без Chromium ДНК.

Индустрията на браузърите се доближава до монокултура, като преобладаващ дял имат браузърите, базирани на Chromium. LadyBird използва съвременните стандарти за C++ (C++20 и по-нови), за да създаде чиста, модулна архитектура, разделена на независими библиотеки, което спомага за поддържането и безопасността.

Неговото ядро е разделено на независими библиотеки, като LibWeb (рендиране), LibJS (JavaScript), LibWasm (WebAssembly) и LibGfx (графика) и други, които поотделно обработват основните компоненти на браузъра. Този модулен подход помага на екипа да избегне натрупването на технически дългове, да даде приоритет на безопасността, четимостта и поддържането, а също така прави LadyBird референтен продукт за образователни цели – инженерите могат да го изучават, без да се ровят в милиони редове наследен код.

Браузърните енджини като Blink и WebKit са имали случаи, в които са внедрявали функции под натиска на корпоративните си спонсори. Фондация Electronic Frontier съобщи за опита на Google да определи бъдещето на рекламата чрез FLoC. Това и докладът на EFF за едностранните усилия на Apple да ограничи проследяването чрез Intelligent Tracking Prevention (ITP) са примери за внедряване на такива функции. LadyBird обаче прилага различен подход, който стриктно следва уеб стандартите, а не се поддава на пазарния натиск.

Освен това в Chromium и Gecko има натрупани с десетилетия наред особености, които се пренасят, за да се поддържа съвместимост с по-старите сайтове. Подходът на LadyBird избягва тези исторически недомислици и се фокусира върху чистото прилагане на съвременните стандарти. Това би трябвало да го направи по-лек и потенциално по-сигурен.

Предизвикателствата пред LadyBird

Уеб съвместимостта е причината за падението на енджините.

Техническата елегантност не е единственото изискване за успех на един уеб енджин. Той трябва да може да визуализира разхвърляната реална Глобална мрежа. Уеб сайтовете понякога зависят от недокументирани странности в утвърдени енджини като Blink и WebKit. Това е предизвикателство, защото ако LadyBird прилага официалните уеб стандарти на W3C, уеб сайтовете, кодирани в съответствие с тези странности, могат да се провалят. Това прави уеб съвместимостта едно от най-големите предизвикателства пред LadyBird.

Съвместимостта е ключов фактор, който определя дали даден проект ще придобие легитимност, дори при малка потребителска база, и се измерва чрез формализирани тестове, като например WPT (Web Platform Tests). Тези тестове се разработват съвместно от разработчиците на браузъри и LadyBird ще спечели уважение в дискусията за стандартите единствено ако успее да се справи с тях.

Предизвикателството на съвместимостта обаче е по-сложно. Потребителите обикновено се придържат към браузърите, които изобразяват всичко правилно, а разработчиците се съсредоточават върху оптимизирането на това, с което разполагат потребителите. Ако LadyBird не се възприеме сериозно, уеб сайтовете няма да отделят време да го тестват. Липсата на съвместимост означава, че потребителите няма да преминат към него. Този цикъл беше гибелта на браузърните енджини в миналото.

Това засяга всички нас

Успехът на LadyBird е от значение за вас.

Ако не живеете извън интернет, новият браузърен енджин е голямо събитие за уеб и засяга всички нас. Успехът на проекта не е свързан само с появата на нов браузър, но и с въвеждането на възможността за промяна на уеб стандартите. В момента няколко корпорации диктуват развитието на уеб. Независим енджин като LadyBird би могъл да възстанови баланса в динамиката и да помогне за гарантирането, че приоритетите на една-единствена компания няма да доминират в интернет.

Има опасения за ограничено приемане на проекта, но дори и това засилва устойчивостта на Глобаланата мрежа. Още един независим енджин ще помогне на екосистемата да стане по-малко уязвима. Самото му съществуване принуждава Google, Apple и Mozilla да обосноват решенията си, да подобрят прозрачността и евентуално да ускорят иновациите, за да запазят предимството си.

Независимостта означава, че проектът не е обвързан с конкретна екосистема. Той може да бъде пренесен на устройства и операционни системи, които са донякъде пренебрегнати от основните енджини. Haiku OS, SerenityOS и базираните на RISC-V устройства са някои от тях.

Независимият браузърен енджин е впечатляващ

Пътната карта за LadyBird е амбициозна – алфа версията е планирана за 2026 г., бета версията – за 2027 г., а стабилната публична версия – за 2028 г. Не може да се каже дали ще бъдат постигнати всички цели, но все пак наличието на независим браузър е вълнуващо.

Много потребители спряха да се доверяват на Firefox, а Brave е единственият браузър на Chromium, на който все още мнпзина имат доверие. Може би до 2028 г. LadyBird ще бъде още една възможност, която си струва да се опита и използва.