Придобиването на ресурсите на Украйна от Тръмп е цена, която си струва да се плати

^{Оригиналът е на Marc Champion, Bloomberg}

Европа не бива да се оплаква. Това е цената на нейните провали в отбраната.

Президентът Доналд Тръмп заяви, че иска част от ресурсите на Украйна в замяна на продължаваща помощ – и искането е, както бързо заяви неговият германски колега Олаф Шолц, „егоистично“. Той можеше да добави и „неприлично“. В края на краищата, ако САЩ трябва да монетизират подкрепата си за отбраната на Киев, тогава защо да не го направят и при десетките други държави, на които помагат? А ако това се случи, от тази нация и държавата ще останат само кости.

Европа обаче трябва да престане да се оплаква, да остави Тръмп да сключи своята сделка и да избегне разединителната борба за активите, от които Украйна ще се нуждае за своето следвоенно възстановяване. Това важи с особена сила за Германия на Шолц. Но нека започнем с това, което Тръмп сбърка, преди да стигнем до това защо искането му е цена, която си струва да се плати.

Лидерът на Украйна Володимир Зеленски включи предложението за природните ресурси в така наречения си „План за победа“ миналата година именно за да се хареса на известната търговска натура на Тръмп. Няма значение, че Украйна не е богата на редкоземни метали, за които говори Тръмп, а на литий, манган, титан и уран; американският президент не е човек на детайлите.

Тръмп също така не е прав, като твърди, че САЩ са дали повече на Украйна, отколкото Европа. По данни на Института за световна икономика в Кил, който следи отблизо обещанията и доставките на всякаква военна, финансова и хуманитарна помощ за Киев, към 31-ви октомври Европа е обещала и е доставила значително повече средства, отколкото САЩ. (Оттогава цифрите са се променили и този месец се очаква нова актуализация, но основното остава).

Тези цифри бяха коригирани, като се взеха предвид размера на двете икономики – брутният вътрешен продукт на САЩ сега е с около 50% по-висок от този на Европейския съюз – и съотношението по отношение на щедростта все още е по-благоприятно за Европа.

Всичко това би било чудесно, ако лидерът на свободния свят се интересуваше от фактите и истината. Но в този случай това е без значение, защото Тръмп е прав, когато казва, че Европа има по-голям интерес да се увери, че амбициите на руския президент Владимир Путин да разшири сферата си на контрол са спрени в Източна Украйна. САЩ също имат голям интерес, но обикновената география показва, че спирането на настъплението на Москва е по-важно за Варшава и Берлин, отколкото за Вашингтон. Затова Европа трябва да плаща и да прави много повече.

Тръмп би могъл също така да изтъкне, че Германия също не е над това да дава приоритет на „егоистични“ икономически интереси. Според доклад на Financial Times от миналата седмица в Европа вече е започнал дебат дали да се предложи възобновяване на търговията с руски природен газ по тръбите като част от quid pro quo (услуга за услуга) в споразумението за прекратяване на огъня, като се твърди, че Германия и Унгария са „за“.

Това не би трябвало да е изненада. Путин прекрати доставките на природен газ по газопроводите като ответна мярка срещу санкциите на ЕС, а не обратното. Той очакваше, че шокът в доставките ще доведе до рязко повишаване на енергийните разходи в Европа, което се и случи, нанасяйки щети на бизнес модела на Германия. Но този ход беше и саморазрушителен. Руският „Газпром“ не можа да пренасочи същия газ към новите експортни пазари поради липсата на инфраструктура и беше принуден да продава на загуба на субсидираните вътрешни потребители. Сега компанията трябва да обслужва натрупан дълг от над 70 млрд. долара и имаше по-малко печалба, която държавата да обложи с данъци и да похарчи за борба с Украйна.

Така че, за разлика от безспорно нечистия план на Тръмп, който би допринесъл за целите на сигурността на Украйна и нейните съюзници, купуването на повече руски газ преди постигането на пълно политическо споразумение би ги подкопало, тъй като би намалило натиска върху Путин да прекрати войната.

Заставянето на съюзниците да плащат за помощта в тяхна защита е толкова старо, колкото и самата война. Дори американският Закон „Ленд-лиз“ (Заем-наем) от 1941 г. – който дава на Великобритания и Съветския съюз средства и оръжия, за да останат в борбата срещу нацистка Германия – се състои от заеми, които трябва да бъдат изплатени с лихвите. Обединеното кралство прави последната си вноска едва през 2006 г.

Също така е ясно, че ресурсите са голяма част от това, за което става дума в тази война. Независимо дали става дума за минерални, селскостопански, изкопаеми или човешки ресурси, Путин ги иска. Що се отнася до това доколко Украйна ще разполага с необходимите ресурси, които да предостави на САЩ след войната, това не е ясно. Според Украинската асоциация на геолозите страната разполага с 5% от световните запаси на минерали, което е значително. Но след това нещата се усложняват.

От четирите известни украински находища на литий нито едно все още не е разработено, а поне едното се намира на територия, която вече е под руски контрол. Страната разполага и с най-големите известни в света запаси от манган, който е важна съставка на боите. Но най-голямото находище, простиращо се от източния бряг на река Днепър към Азовско море, е разделено от фронтовата линия. Никополският завод за феросплави, основен производител на манган, се намира в близост до украинската страна на Днепър, където е подложен на обстрел от другата страна на реката.

Украйна е и значителен източник на титан, като притежава най-големите находища в Европа и преди войната осигуряваше около 7% от световното производство. Миналата година обаче един от държавните производители беше продаден на подразделение на азербайджанския Neqsol Holding. По данни на Международната агенция за атомна енергия Украйна произвежда и около 2% от световното производство на уран.

Зеленски е изиграл най-добрата възможна карта при създалите се ужасни обстоятелства. Същественото е, че ако Европа беше възстановила отбранителните си способности, тъй като стана ясно, че историята със Студената война не е приключила, нямаше да се налага да обявява ресурсите си за продажба, за да примами САЩ обратно. Вместо това той щеше да разчита на Европа да запълни празнината. Колко голяма подкрепа е готов да окаже Тръмп и в замяна на какви ресурси, остава неясно – както и голяма част от ранната му външнополитическа програма. Но сделката на Тръмп е цената, която Украйна трябва да плати, за да задържи ангажимента и участието на САЩ, и която Европа трябва да приеме като част от цената на продължаващата си зависимост от военната мощ на САЩ.