Пробив в дешифрирането: Мултиспектрален анализ хвърля нова светлина върху ръкописа на Войнич

Преди около 10 години няколко листа от загадъчния ръкопис на Войнич са заснети със спектроскопска камера. Неотдавна учени от областта на Средновековието публикуваха резултатите от изследването на тези изображения. Освен невидими с просто око символи те откриха доказателства за автентичността на този поразителен и подозрителен ръкопис.

Ръкописът на Войнич е средновековен документ, придобит в началото на 20-и век от полския аптекар и библиофил Вилфред Войнич и датиран от 1404-1438 г. Ръкописът е написан на неизвестен език или с шифър, а цветните илюстрации изобразяват необичайни растения, странни предмети, голи жени и зодиакални символи. Авторството на ръкописа се приписва на Роджър Бейкън, окултиста Джон Дий и на самия Войнич, който е обвиняван във фалшифициране.

Многобройните опити за разшифроване на смисъла на текста на ръкописа и досега са неуспешни. Експертите са единодушни, че той най-вероятно съдържа съвети за употребата на билки и астрология. През 2019 г. лингвистът Джерард Чешир предлага версия на превода, според която ръкописът е съставен от монахини от доминиканския орден специално за Мария Кастилска, кралица на Арагон. По-късно хипотезата на Чешир е разкритикувана от академичната общност.

Няколко години преди това, през 2014 г., учените от проекта Lazarus получават разрешение да извършат спектроскопско заснемане на десет страници от ръкописа. Десет години след това тези изображения попадат на бюрото на специалиста по средновековие Лиза Фагин Дейвис. Спектроскопското изобразяване ни позволява да изследваме знаци, които са избледнели и покрити от друг текст. Така например средновековното мастило е съдържало желязо, за да прониква по-дълбоко в пергамента. Дори и да са били изстъргани, молекулярните връзки може да са оцелели и да се покажат под въздействието на ултравиолетова светлина.

Анализът потвърждава догадката на Войнич, пише Ars Technica: слабо видимите малки букви на първата страница образуват подписа на пражкия лекар и алхимик Якоб Синапиус, живял през XVI-XVII в. и вероятно притежавал ръкописа. Освен това Фагин Дейвис не открива доказателства, че ръкописът е палимпсест, което означава, че пергаментът не е бил използван многократно. Това улеснява датирането: радиовъглеродният анализ показва, че ръкописът е създаден през 1425 г.

Наличието на подпис и други едва забележими символи и бележки, вероятно направени от ръцете на собствениците на ръкописа, показва, по мнението на учените, автентичността на ръкописа. Малко вероятно е, смята тя, измамници от началото на ХХ век да са започнали да добавят невидими надписи към ръкописа, в допълнение към сложния шифър и автентичните илюстрации.

Също така спектроскопският анализ разкрива няколко колонки, в които буквите от латинската азбука съвпадат със символите от шифъра на ръкописа на Войнич. Най-вероятно собственикът на документа е направил опити да разгадае тайната му. Според Фейгин Дейвис това може да е Йоханес Маркус Марчи, чешки учен от XVII век.

Фагин Дейвис подчертава, че спектроскопският анализ не помага за дешифрирането на ръкописа от Войнич, тъй като текстът почти сигурно не е зашифрован с прост заместващ шифър. Въпреки това възможността да се изследва ръкописът в различни зони на спектъра на електромагнитните вълни предлага възможност да се реконструира историята на този загадъчен документ.