Първите мореплаватели на Земята: как хората са завладели Австралия преди 60000 години

Кога първите хора са стъпили на територията на Австралия и Нова Гвинея? От десетилетия този въпрос разделя научната общност на два лагера. Археолозите спорят с генетиците, а радиовъглеродните анализи противоречат на ДНК датировките. Но едно ново мащабно изследване на митохондриалните геноми изглежда слага край на този спор.

Нека се спрем по-подробно на това какво точно са открили учените и защо ще се наложи да пренапишем учебниците по история.

Какво е Сахул?

По време на плейстоценската епоха, когато нивото на световния океан е било много по-ниско, Австралия, Тасмания и Нова Гвинея са образували единна суша. Геолозите наричат този суперконтинент Сахул. Той е съществувал до покачването на нивото на водата преди около 9000 години, което е разделило сушата с проливи.

Заселването на Сахул е първият случай в историята, в който Хомо сапиенс е извършил преплуване на море и е използвал помощни средства за плуване. Но кога се е случило това?

Съществуват две основни теории:

1. Кратката хронология: хората са се появили преди около 47 000 до 50 000 години. Тази версия често е подкрепяна от генетиците въз основа на определени модели на мутации.
2. Дългата хронология: заселването е станало много по-рано, преди около 60000 – 65000 години. Тази версия се подкрепя от някои археологически находки (като например обекта Маджедбебе), но те са под въпрос поради трудността да се датират почвените слоеве.

Кой е прав? Аргументът, който наклони везните, беше безпрецедентното вземане на проби. Екип от учени изследва подробно 2456 последователности на митохондриалната ДНК от коренното население на Океания и Сахул. Заключението е недвусмислено.

Генетичният часовник: как всъщност работи?

Митохондриалната ДНК се предава само по майчина линия. Тя натрупва мутации с определена скорост. Познавайки тази скорост, учените могат да построят филогенетично дърво и да изчислят времето, когато определени родови линии са се разграничили.

Проблемът е в калибрирането на този часовник. Преди това са били използвани различни скорости на мутациите, което е довело до разминаване в резултатите. Привържениците на кратката хронология често са използвали т.нар. скорост на Фу, която се основава на радиовъглеродното датиране на древните геноми, предимно европейските. Това създаваше пристрастия.

В новото изследване авторите са приложили скоростта на Соарес. Този метод отчита пречистващата селекция – процес, при който вредните мутации се отстраняват от популацията с течение на времето. За големи интервали от време (повече от 50 000 години) този метод се счита за по-точен.

Резултатът: 60 000 години и никакъв компромис

Математическото моделиране не оставя никакъв шанс за „късата хронология“: натрупаното генетично разнообразие просто не би имало време да се формира за 50 000 години. Числата показват друг сценарий.

Предците на съвременните жители на Австралия и Нова Гвинея са достигнали ръба на Зондския шелф и са започнали да форсират пролива Уолъс много по-рано – на границата преди 60000 години

Това означава три неща:

1. Археологическата датировка на обекта Маджедбебе (Majedbebebe) преди около 65 000 години е правилна и вече не се опровергава от генетиката.
2. Моделите, които твърдят, че хората са излезли от Африка едва преди 50 000 години, са погрешни.
3. Заселването на Сахул е станало почти веднага след пристигането на хората в Югоизточна Азия.

Два пътя, две групи заселници?

Но най-интересното в проучването са маршрутите. Сахул не е бил заселен на една вълна. Генетичните данни ясно разделят древните заселници на две групи, които вероятно са използвали различни маршрути:

• Северен маршрут: хората са пътували през островите, които сега са част от Филипините, Сулавеси и Молукските острови, до съвременна Нова Гвинея. Тук преобладават хаплогрупите М и Р.
• Южен маршрут: през островите Нуса Тенгара (Флорес, Тимор) мигрантите достигат до съвременния шелф, който се превръща в Австралия. Тук преобладават уникалните хаплогрупи S, O и редкият клон R12.

Почти 100 % от древните линии в Нова Гвинея произхождат от северния маршрут. В Австралия ситуацията е по-сложна: около две трети от линиите идват от юг, но останалите – от север. Това подсказва, че групите не са били напълно изолирани след пристигането си, но че основният миграционен поток е бил географски структуриран.

Какво променя това в глобален мащаб?

Тези данни ни провокират да преосмислим и времето на излизане на човека от Африка.

Ако хората са били в Австралия преди 60 000 години, те трябва да са напуснали Африка по-рано. Изследването измества датата на излизане на Homo sapiens назад до преди 75 000 години.

Това е важно в контекста на катастрофата на вулкана Тоба на остров Суматра, която се е случила преди около 74 000 години. Дълго време се смяташе, че изригването е създало „гърло на бутилка“, което е заличило почти цялото човечество извън Африка. Новите доказателства сочат различен сценарий: миграцията е настъпила непосредствено след изригването или по време на климатичните последици, а не много преди това.

Изводът

Науката най-накрая синхронизира часовниците си. Генетиката вече не противоречи на археологията.

• Хората са се заселили в Сахул преди повече от 60000 години.
• Те са използвали поне два различни маршрута през островите Уоласеа.
• Това са били организирани морски преходи, които са изисквали технология и планиране.