Ретроградният Меркурий не оказва влияние на нашата съдба

Една от най-големите загадки на XVI-ти век е била видимото ретроградно движение на планетите. В миналото, обяснение на този ефект са давали както геоцентричният модел на Птолемей (в лявата част на изображението по-долу), така и хелиоцентричния модел на Коперник. Но за цялостното уточняване на този въпрос са били необходими теоретични пробиви и разбиране на законите, лежащи в основата на наблюдаемите явления. В крайна сметка Кеплер е открил своите закони, а Нютон е описал закона за всеобщото привличане.

Меркурий става ретрограден – тоест, променя своето направление на движение по небесната сфера три-четири пъти годишно. Според онлайн алманаха (almanac.com), за последен път това е станало на 28-ми декември 2022 година. Това негово поведение е известно още от антични времена и в началото то е било неправилно обяснявано с помощта на теорията за епициклите на Птолемей. Днес ние по-добре разбираме гравитацията и начина по който космическите обекти се движат в рамките на Слънчевата система. Но защо все пак Меркурий се държи по подобен начин?

Ако небесните тела се наблюдават в продължение на една година, веднага става ясно, че тяхното движение е предсказуемо. Ако звездите остават неподвижни за наблюдателя относително една друга, планетите, които са много по-близо до нас в сравнение със звездите, всяка нощ малко по малко изместват своето положение в небесната сфера. През по-голямата част от времето тези далечни светове бавно се движат в една и съща посока – обикновено от запад на изток, при това с всеки изминал ден техният изгрев и залез стават все по-късно и по-късно.

Но понякога, ако в продължение на няколко месеца се наблюдава движението на всяка една от планетите поотделно, ще забележим, че тя започва да се движи по-бавно, а след това напълно спира. Изненадващо в продължение на няколко седмици тя сменя направлението на своето движение и започва да се движи в обратна посока. Именно това е така нареченият ретрограден период. След като изтече определен период на време нейното движение отново ще се забави и тя ще продължи да се движи в същата посока, в която се е движила преди. Ретроградните периоди си имат своите особености за всяка от планетите, но при Mеркурий те са най-къси и най-чести.

Когато повечето от планетите на Слънчевата система влизат в своя ретрограден период – включително Mарс, Юпитер, Сатурн, Уран  и Нептун, това означава, че Земята ги догонва в техните орбити. По принцип орбитите на всяка една от планетите движещи се около Слънцето си имат своите особености – средното разстояние до звездата и средната орбитална скорост. Най-бързо се движат най-близките до Слънцето планети, а най-бавно – най-далечните.

Земята обикаля на около 150 милиона километра от Слънцето и през по-голямата част от своята орбита нейната скорост е около 30 км/с. Меркурий и Венера се намират по-близо до нашето светило и се движат по-бързо. Средното разстояние от Слънцето до Меркурий е около 58 милиона км, а скоростта на движение на планетата е 47 км/с. Всички външни планети са по-далече от Слънцето в сравнение със Земята и се движат по-бавно. Нептун е разположен на разстояние от 4,5 милиарда километра от Слънцето и се движи със скорост 5 км/с. За да направи един пълен оборот около нашата звезда, на Нептун са му необходими над 160 земни години. От друга страна, докато Земята направи една обиколка около Слънцето, Меркурий успява да направи четири оборота.

Една от най-гениалните геометрични идеи в историята е осъзнаването на това, че за възникване на ретроградното движение, наблюдавано от Земята, съответната планета съвсем не трябва физически да променя своята посока на движение, своята траектория или направление. Всичко това може съвсем лесно да се обясни с помощта на един опростен хелиоцентричен модел. Нека да вземем за пример Земята и Марс. Марс се намира по-далече от Слънцето и по-бавно се движи по своята орбита – тоест, Земята прави един оборот за по-малко време. Това означава, че когато Земята преминава между Слънцето и Марс, тя изпреварва Червената планета.

Надпреварата на планетите на нас ни изглежда като изпреварването на автомобил по пътя. От наша гледна точка планетата ще се движи назад, въпреки че на практика ние сме тези които се движим по-бързо напред и просто другата планета е по-бавна. Понеже Земята се движи в космоса по-бързо от Mарс и почти в същото направление, на нас ни изглежда, че Mарс променя своето направление на движение от запад на изток на противоположното и започва да се движи от изток на запад относително неподвижните звезди. След около два месеца ретроградно движение Mарс възстановява предишната си посока на движение, когато Земята се движи по приблизително перпендикулярен вектор.

Съвсем същото важи за външните планети и колкото е по-далече е тази планета, толкова е по-силен ефектът. Ако скоростта на движение на Mарс е сравнима с тази на Земята, то Сатурн, Уран и Нептун се движат много по-бавно и затова тяхното движение по нашата небесна сфера на практика изцяло се определя от това, по какъв начин Земята се движи в Слънчевата система. Всеки път, когато Земята преминава между по-отдалечена планета и Слънцето, видимото движение на тази планета на нашия небосвод се променя от обикновеното (от запад на изток) на ретроградно (от изток на запад). По-късно посоката на направление на движението на тази планета се връща към обичайното.

При вътрешните планети – Венера и Меркурий, процесът протича на обратното. Тези планети се движат по-бързо от Земята по своите орбити, а техните орбити са по-малки от нашата. Ето защо през по-голямата част от времето Меркурий и Венера се движат от изток на запад, постепенно превръщайки се в утринни звезди, които се виждат в небето преди разсъмване, както и във вечерни звезди, които се виждат малко след залеза.

По-долу е дадена симулацията на движението на планетите от Слънчевата система в продължение на една земна година. Вижда се как Меркурий три пъти в годината изпреварва Земята, движейки се в своята орбита. Орбиталният период на Меркурий е само 88 дни, така че той има три или четири ретроградни периода в годината. Това е единствената планета, при която тези периоди са повече от един годишно. Другите планети започват ретроградното си движение единствено когато Земята ги изпреварва – тоест, приблизително един път годишно за всички планети освен Марс, при който това се случва по-рядко.

Но в един точно определен момент вътрешната планета влиза в период на максимална елонгация в небето след залез – когато тази планета се намира в най-далечната си от Слънцето точка и на запад от него. Именно тогава след не особено дълго време, вътрешната планета преминава към ретроградно движение, от запад на изток.

По време на своите ретроградни движения Меркурий е най-близо до Земята, и съответно неговата гравитация въздейства най-силно на нашата планета в сравнение с другите периоди. Най-близкото разстояние на сближаване на двете планети е било 82 милиона километра през 2015 година. Освен това, въпреки че Меркурий е най-малката планета от Слънчевата система, от подобно разстояние той има видим размер от 10 ъглови секунди и може да бъде подробно наблюдаван.

Това може и да е интересно, но влиянието на Меркурий върху Земята по време на неговото ретроградно движение, дори и по време на максимално сближаване с нашата планета, на практика е невъзможно да бъде регистрирано. Меркурий няма как да затъмни нашето небе, а неговото приливно влияние е милиони пъти по-малко от това на Луната. Така че Меркурий, независимо дали е ретрограден или не, на практика няма как да окаже каквото и да е било влияние върху живота на Земята или поне да окаже влияние, което ние бихме могли по някакъв начин да измерим.

Но това явление е интересно и съвсем реално. От всички планети на Слънчевата система единствено Меркурий става ретрограден по няколко пъти в годината, обикновено от три до четири пъти. Вътрешните планети обикновено се движат в земното небе от изток на запад, а външните – от запад на изток. По време на ретроградните периоди тяхната посока на движение се обръща – Марс, Юпитер, Сатурн и Уран започват да се движат от изток на запад, а Меркурий – от запад на изток.

Когато стане дума за ретроградния Меркурий, хората обикновено се сещат за астрологията – те се интересуват и безпокоят за това, какво влияние може да окаже това явление върху живота на Земята. Не е известно дали едно подобно възприемане на хората не е част от нещо много по-голямо или това е просто склонността на наблюдателя да потвърждава и утвърждава своята гледна точка. От научна гледна точка, астрофизиката дава възможност съвсем детайлно да се опише и изчисли влиянието на планетата върху нашия живот – визуално, гравитационно и свързаните с това приливи. Що се отнася до Меркурий, то това влияние на практика е незабележимо. Но сега, ако успеете да видите ретроградното движение на Меркурий в нощното небе, със сигурност ще знаете защо става така. Върху астрологията ще се спрем друг път.