Ретро прогнози от миналото показват как хората са виждали бъдещето днес

Човечеството винаги се е опитвало да предскаже как ще изглежда бъдещето и тази колекция от старинни снимки показва доста такива предсказания.

Някои от тях са доста далеч от истината, други пък са доста близо. 

Интересно е как има визионери, които на практика са виждали какво ще се случи, и такива, чиито предположения са меко казано абсурдни. 

Терминът „ретрофутуризъм“ е въведен за първи път през 60-те години на миналия век в книгата „Ретро-футуризъм“ на Т. Р. Хинчлиф. 

В по-популярната си форма футуризмът (понякога наричан футурология) е ранен оптимизъм, който се фокусира върху миналото, а корените му са още от XIX век.

Ретрофутуризмът се основава преди всичко на съвременни, но променящи се представи за „бъдещето“. Той се основава на трескавите видения на футуристите за космически колонии с летящи коли, роботизирани слуги и междузвездни пътувания там. Там, където футуристите приемат обещанията си за даденост, ретрофутуризмът възниква като по-скептична реакция на тези мечти.

Той придобива сегашния си вид през 70-те години на миналия век, когато технологиите бързо се променят. 

От появата на персоналния компютър до раждането на първото бебе от епруветка, този период се характеризира с интензивни и бързи технологични промени. Но мнозина от широката общественост започнаха да се съмняват дали приложната наука ще постигне предишните си обещания – че животът неизбежно ще се подобри чрез технологичния прогрес.

След войната във Виетнам, разрушенията на околната среда и енергийната криза много коментатори започнаха да поставят под въпрос ползите от приложната наука. Но те също така се чудеха, понякога с възхищение, понякога с объркване, на научния позитивизъм, проявяван от предишните поколения.

Ретрофутуризмът навлезе в академичната и популярната култура през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Той се отрази на неща като „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас.

Изследвайки оптимистичния футуризъм от началото на ХХ в., историците Джо Корн и Брайън Хориган ни напомнят, че ретрофутуризмът е „история на една идея или система от идеи – идеология. Бъдещето, разбира се, не съществува, освен като акт на вяра или въображение“.

Ретрофутуризмът включва две припокриващи се тенденции.

Те могат да се обобщят като бъдеще, видяно от миналото, и минало, видяно от бъдещето.

Първата тенденция, същинският ретрофутуризъм, е пряко вдъхновена от въображаемото бъдеще, съществувало в съзнанието на писатели, художници и режисьори в периода преди 1960 година. Те са се опитвали да предскажат бъдещето или в сериозни прогнози за съществуващите технологии в научни списания, или в научнофантастични романи и разкази.

Такива футуристични визии са обновени и актуализирани за настоящето.

Предлагат носталгичен, контрафактологичен образ на това, което бъдещето би могло да бъде, но не е.

Втората тенденция е обратната на първата: футуристично ретро. 

Тя започва с ретро привлекателността на старите стилове в изкуството, облеклото, нравите и след това присажда върху тях съвременни или футуристични технологии, създавайки смесица от минали, настоящи и бъдещи елементи.

Визия на предградията от 1981 г., след като вече няма да има място за предградия.

Пазаруване от дома, както си го представят през 40-те години на миналия век.

Съветската визия за бъдещето през 30-те години на ХХ век.

Футуристична Нидерландия, нарисувана през 1970 г.

Олимпийските игри през 2020 г… според „The Usborne Book of the Future: A Trip in Time to the Year 2000 and Beyond“ / Книгата на Ъсборн за бъдещето: Пътуване до 2000 година и отвъд, 1979 г.

Подземен град под Манхатън, защитен от ядрена бомба, 1969 г. (Създаден от Оскар Нюман).

Селското стопанство през XXI век през призмата на 1958 г.

Ваканция на Луната, (неизвестна година и автор).

Светлата страна на атомната енергия.

Експресен океански лайнер през 2000 г., както си го представят през 1931 г.

Летящ автомобил без шофьор, концепция от 1960 г.

(Снимки: Wikimedia Commons / Pinterest / Flickr / Reddit)