Руската и китайската ПВО се сринаха пред САЩ, но победата може да е измамна

Военната операция на САЩ във Венецуела, състояла се в началото на годината, приключи без нито една загубена американска машина, въпреки че срещу силите са били разположени системи за противовъздушна отбрана с руски и китайски произход. На пръв поглед това изглежда като категорично доказателство за технологично превъзходство. Месец след това, разполагайки с по-детайлна информация, военни анализатори обаче предупреждават, че подобен извод може да бъде подвеждащ.

По време на операцията, известна като Operation Absolute Resolve, американските сили са успели да неутрализират венецуелската система за ПВО и радиолокационно наблюдение и да осигурят въздушен коридор за хеликоптери, които са навлезли на малка височина към силно охраняван военен обект в Каракас – базата Фуерте Тиуна. Там е била проведена операцията по задържането на бившия президент Николас Мадуро и неговата съпруга.

В операцията са участвали над 150 летателни апарата – изтребители от пето поколение, самолети за електронна война, самолети за ранно въздушно предупреждение, бомбардировачи, както и безпилотни платформи. Американската авиация е използвала противорадарни ракети AGM-88, както и масирани средства за радиоелектронно заглушаване, за да „ослепи“ и разруши защитата около обекта.

След операцията министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет коментира публично, че руските системи за ПВО „не са се представили особено добре“, като подчерта, че американските сили са успели да разгромят противниковата защита за изключително кратко време.

Зад впечатляващия резултат обаче се крият и редица фактори, които поставят под съмнение доколко реално е тестван истинският потенциал на руските и китайските технологии.

Според експерти, част от венецуелските екипи са били слабо подготвени, а разполагането на системите е било направено по начин, който ги е оставил практически незащитени

В редица случаи позициите на зенитните комплекси са били разположени на открити терени, без маскировка и без ефективна защита срещу въздушно разузнаване. Това ги е превърнало в лесни цели за американските самолети.

Допълнително проблеми са били свързани и с липса на координация между отделните елементи на системата – радари, командни пунктове и зенитни комплекси. По данни от следоперативни анализи, част от зенитните установки дори не са били свързани към радарите в момента, в който американските сили са навлезли в зоната.

Експерти посочват, че от години съществуват сериозни проблеми с поддръжката и техническата готовност на венецуелската ПВО, както и с логистиката и снабдяването с резервни части за руските и китайските системи. Именно това силно ограничава реалната им бойна ефективност

Преди удара военните анализи са сочели, че Венецуела разполага с руски зенитно-ракетни комплекси S-300VM, Buk-M2 и модернизирани S-125 Pechora-2M, както и с китайски радари за далечно откриване YJ-27. Малко преди операцията от Русия е била обявена и доставка на допълнителни системи Pantsir-S1 и Buk-M2E, но не е ясно кои от тях реално са били в бойна готовност в момента на удара.

Особен интерес предизвиква представянето на китайските радари YJ-27

Пекин рекламира тези системи като способни да засичат малозабележими самолети, включително платформи от типа „стелт“, на разстояние над 240 километра и с висока устойчивост срещу радиоелектронни смущения. На практика обаче те не са успели да осигурят ефективно ранно предупреждение или насочване на огъня срещу американската авиация.

Именно тук идва голямото предупреждение на западните военни анализатори – резултатите от Венецуела не бива автоматично да се пренасят върху потенциален конфликт с реалните въоръжени сили на Русия или Китай.

Операцията е била внимателно подготвена, проведена срещу значително по-слаба армия, използваща експортни версии на системите, с ограничена поддръжка и със спорна бойна подготовка на персонала. Това означава, че разгромът на венецуелската ПВО не е равнозначен на пробив срещу пълноценни, многослойни и интегрирани противовъздушни мрежи от най-висок клас.

Подобен модел вече е наблюдаван и в други конфликти

Израелската авиация успешно е неутрализирала руски системи за ПВО, използвани от Иран, а САЩ са постигали сходни резултати при удари по иранска инфраструктура. В Украйна обаче руските системи, включително и по-модерни комплекси, показват значително по-висока ефективност, макар и там да са регистрирани реални бойни загуби.

Според военни експерти общата картина до момента показва, че руските и китайските системи могат да се справят с ниско и средно ниво на заплаха, но изпитват сериозни затруднения срещу мащабни, високоинтегрирани въздушни операции, каквито могат да провеждат САЩ и техните съюзници.

Съществен елемент от американското въздушно превъзходство остава и изтребителят F‑35 Lightning II. Според бивши висши офицери от американските ВВС именно комбинацията от малка радиолокационна забележимост, мощни сензори, интегрирани системи за електронна война и мрежово свързване дава на пилотите решаващо предимство при подобни операции и значително намалява риска за екипажите.

Въпреки това самите американски военни подчертават, че реалният тест за въздушното превъзходство тепърва предстои. До този момент нито САЩ, нито техните съюзници са се изправяли срещу пълния капацитет на интегрираните противовъздушни мрежи на Русия или Китай, включващи всички нива на радарно покритие, командване, мобилни комплекси и електронна защита.

Затова и най-важният извод от операцията във Венецуела не е, че руската и китайската техника е „провал“, а че качеството на екипите, поддръжката, обучението и интеграцията между системите често се оказват по-решаващи от самата технология. Именно тук според анализаторите се крие рискът – лесната победа може да създаде фалшиво усещане за сигурност, което в евентуален сблъсък с равностоен противник би било изключително опасно.