СЗО: COVID-19 не е „просто обикновен вирус“ – вижте три истории на пациенти с дългосрочни усложнения

Значителен брой хора, заразени с коронавируса SARS-CoV-2, изпитват дългосрочни симптоми и на телата им отнема много време, седмици и дори месеци, за да се възстановят напълно, подчерта Световната здравна организация на пресконференция днес.

„Чух от хора на първа линия, които се сблъскват със средносрочните и дългосрочните последици от инфекцията на COVID-19. Това, което наистина е обезпокоително, е широкият спектър от симптоми, които варират с течение на времето, често се припокриват и могат да засегнат всяка система в тялото.“, каза генералният директор на СЗО д-р Тедрос Адханом Гебреесус.

Въпреки че от началото на пандемията има някои сведения за дългосрочните последици, които COVID-19 причинява сред заразените, СЗО работи за повишаване на осведомеността за този проблем сега. Все още не е ясно каква част от заразените имат средносрочни и дългосрочни здравословни проблеми, отбелязва Тедрос. Ясно е обаче, че това не е „просто вирус, който понякога завършва със смърт“. Към момента в света има над 45 милиона заразени души, като от СЗО прогнозират, че макар и малък процент, някои от тях ще изпитат дългосрочни здравословни проблеми и увреждания.

Също така е ясно, че дългосрочните симптоми и усложнения могат да се проявят при хора, които са прекарали COVID-19 по различен начин – с лека или тежка симптоматика. Хората в зряла възраст, възрастните, жените, мъжете, дори децата съобщават, че се борят с някои здравословни последици от болестта, които са изпитали след като са били обявени за възстановени от респираторната симптоматика.

На пресконференция на СЗО бяха поканени трима гости, които да споделят своя опит с дългосрочните здравословни последици от COVID-19. Първи започва проф. Пол Гарнър, инфекциозен епидемиолог в Ливърпулското училище по тропическа медицина. Гарнър се е разболял от COVID-19 през март. „Бях в добра форма и предположих, че ще прекарам това заразяване от COVID-19 доста бързо и леко. Но не се случи така“, започва той.

Гарнър казва, че в продължение на четири месеца е страдал от ужасна умора, изпотяване, главоболие и чести промени в настроението. Той също не е бил в състояние да се движи напълно самостоятелно. Това е последвано от три месеца на пълно изтощение. Той казва, че нещата при него са се подобрили през последните две седмици.

„Никога не съм мислил, че седем месеца от живота ми ще бъдат отнети от този вирус. Очаквах просто да изчезне и да се изпари така, както се е появил.“, казва Гарнър.

Като епидемиолог, той отбелязва, че дългосрочните последици от COVID-19 изглежда могат да варират в доста широк спектър. „Данните показват, че някои пациенти развиват сърдечни увреждания, постоянно усещане за задух, проблеми с мисленето и речта и други симптоми на органични увреждания. Следвирусните синдроми далеч не са нови. Но това, което имаме тук, е просто огромен мащаб от хора, които внезапно получават тежки увреждания.“

След това водещият на конференцията приветства Марта Сибанда, медицинска сестра в Йоханесбург, Южна Африка, която се е заразила с новия коронавирус през юни. Симптомите ѝ започват със задух, кашлица и умора, след което нещата бързо ескалират до степен, в която се нуждае от интубиране. Първоначално тя е хоспитализирана, но след това е преместена в реанимацията, където прекарва осем дни. Въпреки че след това  успява да се върне на работа в болничното отделение, Сибанда все още има проблеми със самостоятелното дишане. След това постъпва продължително в болница – за още 26 дни, през всичките от които е на кислородно дишане. Сега, когато вече е в четвъртия месец от първоначалното ѝ заразяване, тя все още се мъчи да диша и не е успяла да се върне на работа. Нейната цел е да успее да се върне на работа до края на месец ноември, което е цели пет месеца след нейното заразяване.

Накрая идва ред на Хит Хишме, преди това здрав 26-годишен софтуерен инженер от Обединеното кралство. Лит се е заразил с COVID-19 през март и за първи път тогава проявява грипоподобни симптоми. След седмици на домашно лечение, опитвайки се да се справи с болестта „на мускули“, той се чувства напълно отпаднал и припада в магазин за хранителни стоки, докато прави регулярните си покупки да дома. Персоналът на магазина извиква бърза помощ, а след това лекарите в болницата са му казали, че е в краен стадий на пневмония и все още не се е възстановил и не може да се върне на работа.

„Вече минаха почти осем месеца и все още страдам от умора, замъгляване на мисълта, болки в гърдите, сърцебиене, проблеми с храносмилането, загуба на краткосрочната памет и други. В тялото ми няма нито една система, която да не е била засегната от вируса. Ако бяхме ме попитали преди осем месеца дали съм мислел, че това може да се случи с мен и да преживея COVID-19 по този начин, щях да категорично да отговоря с не, ако изобщо проявя някакви симптоми“, споделя той.

Тази заплаха очертава COVID-19 като един наистина опасен вирус. До известна степен, тези три лични истории, които са малка извадка от много други истории на хора, които са развили дългосрочни здравословни последици след заразяване с коронавирус, показват колко морално недобросъвестна и неосъществима е така наречената стратегия за „естествен стаден имунитет“, на която правителствата на някои държави разчитат като решение и реакция на пандемията. Решенията за липса на противоепидемични мерки и оставяне на хората да се заразят, за да може тялото им да се пребори с вируса и да се имунизират срещу него, биха могли да доведат не само до огромно покачване на броя на хората, които са изгубили неравната битка с вируса, но и в увеличаване на случаите на хора, чието здраве е било значително влошено след прекарването на вируса. Някои от страните, които първоначално заложиха на стратегията на стаден имунитет, какъвто беше случая на Швеция например, по-късно публично съжалиха за тези си решения и направиха самооценка, че подходът им е бил погрешен и е имало възможност голяма част от смъртните случаи да бъдат избегнати.

Тези три случая показват, че COVID-19 не е просто обикновен вирус, който засяга респираторните органи и протича като нормален сезонен грип при повечето пациенти. Не е вярно и убеждението, че от него умират единствено хора, които попадат в рисковите групи – като възрастни и хора със съпътстващи заболявания. Дори да е вярно, че в дадена страна или регион, по-големия брой от смъртните случаи е сред хора, при които се наблюдават съпътстващи заболявания или при такива в преклонна възраст, то със сигурност са могли да избегнат редица здравословни усложнения (и в краен случай смъртта си), ако не са се заразили с COVID-19. С други думи, пред тях все още е имало още живот – бил той години или месеци.

Наскоро група микробиолози чрез свое скорошно изследване опита да даде обяснение на неизвестния феномен, който наблюдаваме – как и защо някои хора (предимно мъже) прекарват COVID-19 значително по-тежко и с по-големи усложнения, както и с по-чести смъртни случаи, отколкото останалите, дори при тях да не е имало съпътстващи заболявания и да не попадат в най-рисковата възрастова група. Обяснението е, че имунната система на някои от нас реагира по различен начин, главно поради генетична мутация, която затруднява функционирането на интерфероните от тип I на имунната ни система, които са от ключово значение за справяне на организма ни с болестта.