Сигналът „Wow!“: Ами ако все пак са били те? Нови данни доказват, че той е бил много по-силен

Повечето научни открития са резултат от дълга и упорита работа в продължение на години. Но понякога историята се създава за 72 секунди.

Толкова дълго, малко повече от минута, е продължил най-загадъчният радиосигнал в човешката история. В една августовска нощ на 1977 г. радиотелескопът „Голямото ухо“ в щата Охайо се е вслушвал в тишината на космоса. Изведнъж записващото му устройство, по същество усъвършенстван принтер от онова време, започва да изписва на хартиената лента поредица от символи, които означават взрив с невероятна сила – сигнал, 30 пъти по-силен от фоновия шум във Вселената. Няколко дни по-късно астрономът Джери Еймън, разглеждайки тези разпечатки, заобиколил аномалията с червена химикалка и написал в полето единствената дума, която можела да опише емоцията му: „Уау!“.

Така се ражда една легенда – 72-секунден шепот от космоса, който никога не се е повторил. На пръв поглед ни се струва какви толкова нови неща могат да се научат за събитие с половинвековна давност, записано на хартия? Оказва се, че много. Неотдавнашните изследвания не просто издухаха праха от архивите – те ни накараха да погледнем на сигнала „Уау!“ по съвсем нов начин. И, честно казано, има загадките станаха още повече.

От игрището за голф до цифровата вселена: съхраняването на данните

Преди да поговорим за новите открития, си струва да отдадем почит на истинските герои на тази история. През 1998 г. обсерваторията Big Ear (Голямото ухо) е закрита, а нейната територия, колкото и да е прозаично, е предоставена на игрище за голф. Изглеждаше, че безценните архиви са обречени на забрава. Но група доброволци буквално спасиха историята, като съхраниха повече от 75 000 страници хартиени разпечатки.

Какво може да се направи с тях? В днешно време това звучи дивашки, но тогава не е имало облачни хранилища и гигантски бази данни. Имало е само хартия. И сега, десетилетия по-късно, тези пожълтели листове са подложени на модерния процес на „цифровата археология“. Те са преминали през система за оптично разпознаване на знаците, а след това живи хора – верификатори – са проверили ръчно всяка цифра. Едно титанично усилие, което за първи път позволи суровите данни да бъдат подложени на пълен компютърен анализ. И резултатите от този анализ се оказаха… е, уау!

И така, какво се е променило? Сигналът е в детайлите

Новият анализ прецизира три основни параметъра на сигнала. И всяко уточнение не е просто скучна корекция на десетичната запетая, а нов щрих към портрета на мистериозния гост от космоса.

• Много по-точен, отколкото си мислехме. Представете си, че търсите игла в купа сено. А сега си представете, че ви кажат, че купът сено е с две трети по-малък, отколкото сте си мислили. Точно това се случи с „Уау!“. Учените успяха значително да стеснят предполагаемата област от небето, откъдето идва сигналът. На практика това означава, че ако някога поискаме да насочим телескопите си натам с надеждата да чуем нещо отново, шансовете ни ще бъдат по-големи.
• По-мощен, отколкото си мислехме. Това вероятно е най-важното. Силата на сигнала се измерва в единици, наречени единици на Янски. Преди се смяташе, че тя е някъде между 54 и 212 Янски. Новите изчисления показват стойност от 250 Янски! Казано по-просто, сигналът е бил значително по-ярък и мощен, отколкото гласяха най-смелите оценки. Какъвто и да е бил, той е проблеснал в радиодиапазона като прожектор.
• По-бърз, отколкото мислехме. Честотата на сигнала също беше леко коригирана – от 1420,4556 MHz на 1420,726 MHz. Струва ви се дреболия? Не съвсем. В астрономията подобни промени в честотата показват движението на даден обект (спомнете си как се променя звукът на клаксона на преминаваща кола – това е същият добре познат Доплеров ефект). За да се създаде подобно изместване, източникът трябва или да се върти много бързо, или да се движи бързо спрямо Земята. Още едно парче от пъзела.

Елиминираме ненужното: детективската работа на астрономите

Най-интересното в науката е не само да се намират отговори, но и да се отхвърлят погрешните теории. И точно тук изследователите са свършили много работа. И така, какво не е било източникът на сигнала „Уау!“?

• Със сигурност не сме ние. По това време над Охайо не са прелитали никакви известни сателити. Телевизионните станции не са работили на тези честоти. Няма как.
• Никакво отражение от Луната. Луната се е намирала от другата страна на планетата, когато е бил получен сигналът. Също пропуск.
• Това не е причинено от Слънцето. През 1977 г. нашето светило се е държало съвсем спокойно, така че да препишем всичко на изригване или слънчев вятър няма как да се получи.
• Не е компютърна грешка. Формата на сигнала е почти перфектна „гаусова“ крива – толкова плавно, естествено избухване, което трудно може да се симулира като софтуерна грешка.

Така че източникът е бил някъде там, в дълбокия космос. Но дали какъв е бил той?

Най-скучната и най-интригуващата версия на историята

Астрономите имат главен заподозрян – облак от неутрален атомен водород, или, както го наричат, облакът HI. Подобни облаци наистина се носят в космоса и могат да излъчват радиовълни с много тясна честота, подобна на тази на „Уау!“. Това е най-простото и логично обяснение.

Но ето я уловката. Нито един от известните на науката водородни облаци не е способен да излъчи сигнал с такава чудовищна мощност като преизчисления „Уау!“. Това е все едно да се опитваш да обясниш рева на реактивен двигател с чуруликането на врабче. То пасва по отношение на мелодията, но не пасва по отношение на силата на звука.

И точно тук попадаме в задънена улица. Имаме сигнал, който изглежда естествен, но има неестествена сила. Той идва от точка, която сега определяме по-точно, но в която не виждаме нищо, което да го излъчва. Той не е бил шум, но и не е приличал на известните природни явления.

Тази тема е от изключително значение, защото сигналът „Wow!“ е един от най-силните кандидати за извънземен разум. Новите анализи на този феномен биха могли да променят изцяло нашето разбиране за мястото ни във Вселената.

И така, какво е било това? Послание от извънземна цивилизация? Уникално и невиждано досега астрофизично явление? Все още не знаем. Но благодарение на работата на ентусиастите и на възможностите на съвременните технологии тази стара загадка стана още по-остра и интересна. След 47 години сигналът „Уау!“ все още ни гледа от старата хартиена лента и сякаш се подсмихва. И кой знае, може би това не е последната изненада, която ни е приготвил.