След кризата за доставки на микрочипове в ЕС: какво решиха от Европарламента?

Най-четени

Законодателството за микрочиповете в Европа беше прието в ресорната комисия на Европарламента. За това сподели в профила си във Facebook българският евродепутат Ева Майдел, която е главен преговарящ по темата за Европейската народна партия (ЕНП).

Какви проблеми ще реши това? Ето част от нейния отговор:

„Почти всеки усети до какви дълги забавяния на нови автомобили и електроуреди доведе кризата с микрочиповете. Днес направихме решаваща крачка към това такава криза повече да няма в Европа“.

Трите от най-важните елементи на въпросния Chips Act са:

  1. Механизъм, в който всяка държава ще събира информация и докладва на Европейската комисия за веригите на доставки на микрочипове. Така ще може много по-рано да се забележи, ако има забавяния и ще може да се реагира с извънредни мерки като общо купуване на чипове или материали за изработването им, временна забрана на износа на някои стоки и други защитни мерки.
  2. Не само мегафабрики, но и малки бизнеси и организации ще могат да се възползват от финансиране от ЕС и друга подкрепа от държавата. Това прави реални шансовете на компании в България да получат силна институционална подкрепа.
  3. Има място за индустрията в новия Европейски борд за микрочипове, който ще взима важни решения. Ако не беше Европарламента, в Борда щяха да са само национални и европейски институции.
Close up portrait of computer engineer’s hand is holding CPU’s computer.

През май миналата година Ева Майдел участва във виртуална кръгла маса с всички заинтересовани по темата „Българският интерес в индустрията на микрочиповете“. По време на дискусията евродепутатът от ЕНП обърна внимание, че със законодателството в областта на производството на чипове Европейският съюз не само отделя финансов ресурс, но и се стреми да постигне автономност и технологично лидерство, както и да развие капацитет в цялата верига на доставки. Според нея Европейският съюз може да навлезе в нова фаза в областта на енергетиката именно благодарение на чиповете, като за целта трябва да се развие капацитет в производството им чрез инвестиции в новите пазари на бъдещето. По този начин промишлеността на ЕС ще стане още по-конкурентноспособна, ще бъдат разкрити нови висококвалифицирани работни места и ще се ускори енергийната независимост на Съюза от външни фактори.

БЪЛГАРСКИЯТ ОПИТ

Оказа се, че и България има развити дългогодишни традиции и капацитет в сектора. Според доц. д-р Димитър Николов, преподавател във Факултета по електронна техника и технологии в Технически университет в София, в страната ни има големи инвеститори и ползватели на чипове, като сектор електроника от 2016 г. насам е водещият за българската икономика сектор с близо 6,5 млрд. лв. приходи. Като основно предимство на България в сектора Николов отличи интелектуалния капацитет на българската индустрия в областта на чиповете, а учебните заведения продължават да имат водеща роля в подпомагането на развитието на сектора. Според него създаването на фонд от независим капитал, който да подпомага стартиращи фирми и сътрудничеството им с водещите компании в сектора, е важна стъпка, която би позволила и на нови играчи да навлязат на пазара.

ЕВРОПЕЙСКИ ЗАКОНОДАТЕЛЕН АКТ ЗА ИНТЕГРАЛНИТЕ СХЕМИ

Интегралните схеми са стратегически активи за основни промишлени вериги за създаване на стойност, пише в мотивацията за създаване на такова законодателство на европейско ниво. С цифровата трансформация се появяват нови пазари за сектора на интегралните схеми, като например силно автоматизирани автомобили, облачни технологии, интернет на нещата, свързаност, космическо пространство, отбрана и суперкомпютри.

Недостигът на полупроводници в последно време в световен мащаб доведе до затваряне на заводи в редица сектори — от автомобилостроенето до производството на медицинско оборудване. Това показа изключителната глобална зависимост на веригата за създаване на стойност в областта на полупроводниците от много ограничен брой участници в сложен геополитически контекст. 

В своята реч за състоянието на Съюза от 2021 г. председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен определи визия за стратегията на Европа за интегралните схеми с цел съвместно създаване на съвременна европейска екосистема за интегрални схеми. Което да включва производство, както и създаване на връзки между капацитета на ЕС от световна класа за научни изследвания, за разработки и за изпитвания.

1 ТРИЛИОН МИКРОЧИПА СА ПРОИЗВЕДЕНИ В СВЕТА ПРЕЗ 2020 Г.

С Европейския законодателен акт за интегралните схеми ЕС ще вземе мерки за справяне с недостига на полупроводници и за укрепване на технологичното лидерство на Европа. Чрез него ще се мобилизират над 43 млрд. евро публични и частни инвестиции и ще се определят мерки за подготовка, предвиждане и бързо реагиране на евентуални бъдещи прекъсвания на веригата на доставки заедно с държавите членки и нашите международни партньори.

Инициативата има за цел:

  • Укрепване на водещата роля на Европа в областта на научните изследвания и технологиите за по-малки и по-бързи интегрални схеми
  • Въвеждане на уредба, с помощта на която до 2030 г. производственият капацитет ще бъде увеличен до 20 % от световния пазар
  • Изграждане и укрепване на капацитета за иновации при проектирането, производството и опаковането на високотехнологични интегрални схеми
  • Развиване на задълбочено разбиране на световните вериги за доставка на полупроводници
  • Разрешаване на проблема с недостига на кадри с необходимите умения, привличане на нови специалисти и подкрепа за подготовката на квалифицирани кадри

Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

4 Коментара
стари
нови оценка

Нови ревюта

Подобни новини