След трансплантация на органи понякога настъпват чудовищни и зловещи промени в личността

Идеята, че сърцето съдържа самата „същност“ на човека, може да е нещо повече от духовна концепция. Още след първата трансплантация на човешко сърце през 1967 г. пациентите съобщават, често неохотно, за някои странни и необясними промени в техните личности.

След операцията някои казват, че се чувстват по-малко като себе си и повече като донора си. Така например един от реципиентите на трансплантация през 90-те години на миналия век съобщава, че след като е получил сърцето на млад мъж музикант, внезапно е започнал да обича музиката.

„Преди не можех да свиря, но след трансплантацията започнах да обичам музиката. Усещах я в сърцето си“,

разказва тя на учените в статия, публикувана през 2000 г.

Други реципиенти на трансплантации казват, че след операциите са развили нови вкусове към храната, изкуството, секса или кариерата. Някои дори твърдят, че са им имплантирани нови „спомени“.

Да вземем за пример анонимния случай на 56-годишен колежански професор, на когото е присадено сърцето на полицай, убит с изстрел в лицето. Няколко седмици след трансплантацията реципиентът казва, че е сънувал „светкавица точно в лицето ми… Малко преди това мисля, че зърнах лицето на Исус„.

„Точно така е умрял Карл“, казва съпругата на донора пред изследователите. Тя каза, че главният заподозрян доста прилича „на някои от изображенията на Исус“.

Тези противоречиви твърдения граничат с невероятното, но ново проучване на Университета на Колорадо (CU) показва, че не само трансплантацията на сърце предизвиква такива фундаментални промени в личността.

Ако тези симптоми могат да бъдат пряко свързани с трансплантациите на органи, може би това означава, че нашето „усещане за себе си“ се съдържа във всяка клетка на тялото ни, а не само в един или два органа.

Онлайн проучване сред 23 реципиенти на сърце и 24 реципиенти на други органи установи, че почти 90% от тях са преживели личностни промени след трансплантационната операция, независимо от органа, който са получили.

Повечето пациенти, участвали в проучването, твърдят, че са преживели четири или повече личностни промени, като повечето от тях са били свързани с темперамента, емоциите, храната, идентичността, религиозните/духовните убеждения или спомените.

Въпреки че проучването е твърде малко, за да бъде статистически значимо, медицинският изследовател Брайън Картър и колегите му от Университета на Калифорния заключават, че „реципиентите на сърдечна трансплантация може да не са уникални по отношение на преживяването на личностните промени след трансплантацията“.

Напротив, те твърдят, че „такива промени могат да настъпят след трансплантация на всеки орган“ и това изисква по-нататъшни изследвания.

Проучването на Университета на Калифорния е едно от първите, в които се прави количествена оценка на личностните промени, настъпващи след трансплантация на различни органи. Предишните проучвания обикновено се фокусираха върху трансплантациите на сърцето, тъй като се смята, че тези аномалии са най-екстремни и дълготрайни.

В случай на трансплантация на черен дроб или бъбрек пациентите в предишни проучвания обикновено съобщават за промяна в чувството на стрес, тревожност, депресия и други проблеми с психичното здраве.

Някои изследователи обясняват тези разлики с твърдението, че в сърцето има нещо като „малък мозък“. Тези потенциални обяснения обаче не разглеждат трансплантираните органи, различни от сърцето.

В тези случаи може би за промените в личността са виновни имуносупресивни лекарства. Или може би „спомените“ на човека се съхраняват широко и навсякъде в цялото тяло, а не само в няколко важни органа.

Хипотезата за „системната памет“ предвижда, че всички живи клетки притежават „памет“ и че реципиентът на трансплантация може да усети историята на донора чрез неговата тъкан.

Въпреки че нервните връзки на трансплантирания орган са прекъснати, нервите все още могат да функционират в него. Някои данни сочат, че нервните връзки могат да бъдат частично възстановени една година след операцията по трансплантация. Взаимодействието на невротрансмитерите, основано на спомените на донора, може да предизвика физиологичен отговор на нервната система на реципиента, който да повлияе на неговата личност.

Учените са установили, че клетките на донорите циркулират в реципиентите до две години след трансплантацията. Къде отиват тези клетки и какво се случва с тяхната ДНК, не е ясно. Изглежда, че ДНК, след като е напуснала клетките, предизвиква възпаление, А хроничното, нискостепенно възпаление е доказано, че променя личностните характеристики.

Ако промените в личността наистина са толкова чести и широко разпространени, колкото предполага малкото проучване на Университета на Калифорния, тогава отчаяно са необходими допълнителни изследвания. През 2022 г. в света са извършени повече от 150 000 трансплантации на органи.

Много хора се стреснаха и направо уплашиха от настъпващите промени в личността след трансплантация, особено на сърце. Те считат тези промени за чудовищни и зловещи, понеже нищо не могат да направят, за да спрат този ужасен ефект. Основните притеснения са, че тяхната личност, техният „Аз“ се променя и част от него изчезва. Това е доста близко до смъртта на предишната оригинална личност, на мястото на която се появява една нова и непозната личност – един по-нов „Аз“. Наистина ще са необходими по-подробни и много по-задълбочебни изследвания на този зловещ ефект. Сега много хора започнаха да се питат какви промени ще настъпят в тяхната личност след трансплантация на сърце от ГМО прасе? Никой не знае. Но можем поне приблизително да се досетим.