Сондата Nasa Parker засне Слънцето на рекордно близко разстояние

На 24 декември 2024 г. сондата NASA Parker Solar Probe направи най-близкото си приближение до Слънцето. Космическият апарат навлезе в горните слоеве на атмосферата на звездата, прелитайки само на 6,11 милиона км над повърхността ѝ. По време на прелитането сондата е направила множество изображения на атмосферните процеси в слънчевата корона, което ще помогне на учените да разберат по-добре природата на слънчевия вятър — основният фактор за космическото време в нашата система.

„Сондата NASA Parker Solar Probe отново ни отведе в динамичната атмосфера на най-близката ни звезда“ — каза Ники Фокс, заместник-администратор на Дирекция „Научни мисии“ на НАСА във Вашингтон. „Виждаме от първа ръка откъде произлизат застрашаващите Земята космически метеорологични условия, вместо просто да ги предсказваме с модели. Тези нови данни ще ни помогнат драстично да подобрим прогнозите си, за да осигурим безопасността на астронавтите и да защитим технологиите на Земята и в цялата Слънчева система.“

Слънчевият вятър и изхвърлянията на коронална маса остават трудно предвидими явления, тъй като частиците се сблъскват близо до повърхността на Слънцето и в неговата корона, променяйки посоките и енергиите си. Едно на пръв поглед безобидно събитие може да се превърне в мощна геомагнитна буря на Земята, способна да повреди електропроводи, да наруши комуникациите и навигацията. Освен това, високоенергийните частици могат буквално да „изгорят“ сателитната електроника и да представляват заплаха за здравето на екипажите на космически кораби. Слънчевият вятър може също да надуе земната атмосфера, което заплашва да деорбитира сателитите и дори да причини частична загуба на атмосферата.

Близките прелитания на Parker Solar Probe покрай Слънцето и потапянията му в короната му позволяват да наблюдава потоците от слънчев вятър, тяхната турбулентност и зоните им на произход. Тези наблюдения дават на учените по-добро разбиране за условията, при които се формират бързите и бавните слънчеви ветрове.

Изображенията, получени от сондата, показват, че бавният слънчев вятър (със скорост на частиците около 354 км/с) може да бъде от два вида: Алфвенов и неалфвенов (наречен на шведския физик Ханес Алфвен). Тези видове вятър се различават по поведението на магнитните полета — в първия случай се наблюдава постоянно превключване, а във втория – стабилност. Всеки от тях протича с определена конфигурация на слънчеви петна и магнитни линии, което беше възможно да се определи изключително благодарение на инструментите на сондата.

„Най-големият въпрос беше: Как точно се образува слънчевият вятър и как преодолява огромното гравитационно привличане на Слънцето?“ — обясни НАСА. „Разбирането на този непрекъснат поток от частици, особено бавния вятър, е голямо научно предизвикателство, предвид разнообразните им свойства. Но с Parker Solar Probe сме по-близо от всякога до разгадаването на произхода им и как те еволюират.“

Сондата Parker Solar Probe ще продължи мисията си, като прави нови близки приближения до Слънцето и събира уникални данни. Следващото най-близко прелитане се очаква на 15 септември 2025 г.