Стреляш и забравяш. Разработчици създадоха 2-килограмова ракета за дронове, която не се нуждае нито от GPS, нито от външен оператор

Когато GPS откаже, оптиката работи. Нов подход към насочването на оръжията.

Армията на САЩ стартира програмата SCBDS за разработване на компактни ракети, които могат да се носят дори от средно големи безпилотни дронове. Проектът има за цел да предостави на специалните сили възможността да нанасят множество прецизни удари от един-единствен дрон, като използват усъвършенствани системи за разпознаване на целите.

Според документите от Програмата за изследване на иновациите в малкия бизнес новата ракета е предназначена за дронове от втора и трета група. Това са безпилотни летателни апарати с максимално тегло при излитане от 10 до 600 килограма. Инициативата отразява желанието на армията да направи дроновете по-универсални и смъртоносни в съвременните операции.

Основното техническо изискване звучи амбициозно: ракетата трябва да бъде напълно автономна, след като бъде изстреляна. Без управление на дрона, без радиокоманди. Стреляш и забравяш. Оръжието самостоятелно ще намери целта и ще я порази.

Характеристиките са впечатляващи с компактността на това решение. Цялата система не трябва да тежи повече от 2,3 кг, от които около килограм е отделен за бойната част. Обхватът на поразяване – над четири километра, скоростта – минимум 100 километра в час, а точността на попадението – в рамките на пет метра от целта.

Най-важното: ракетата трябва да работи при пълно отсъствие на GPS сигнала. Това не е просто техническа характеристика, а отговор на реалните предизвикателства на съвременните конфликти, съобщава DefenseNews. Електронната война и заглушаването на навигационните системи стават все по-често срещани на бойното поле.

Съвременните конфликти показаха, че заглушаването на GPS сериозно намалява ефективността на прецизните оръжия като ATACMS, HIMARS и Excalibur. Загубите на безпилотни летателни апарати от електронно заглушаване са хиляди всеки месец. Това принуждава военните да търсят алтернативни решения.

Американският подход е компютърно зрение, съчетано с миниатюрна инерциална навигационна система. Ракетата използва изкуствен интелект, за да разпознава изображения и да фиксира целите чрез разпозмаване на изображението пиксел по пиксел. Дори когато всички радиочестоти са заглушени, оптиката продължава да работи.

Една истинска самоуправляваща се автономна ракета, достатъчно лека за 18-килограмов дрон като ScanEagle, ще даде на специалните сили мощен инструмент там, където няма въздушна подкрепа. Това е съвсем ново ниво на способности за леките дронове.

Разработката ще премине през три фази: проучване на техническата осъществимост, създаване на прототипи и комерсиализация. Последната точка е особено интересна – военните смятат, че технологията ще намери приложение и в цивилната сфера.

В документите на програмата се споменава за използване в услугите за доставка, инспекция на мостове и дори за откриване на опасни вещества. Компютърното зрение, разработено за военни цели, може да се окаже полезно в най-неочаквани области.

Проектът демонстрира как армията на САЩ се адаптира към уроците на съвременните конфликти. Компактността, автономността и устойчивостта на смущения се превръщат в ключови изисквания за оръжията на бъдещето.