Тайната на човешкото его: защо смятаме, че сме по-умни, отколкото всъщност сме

Учените предупреждават: илюзията за информираност е по-опасна, отколкото изглежда.

Изследване, проведено от психолози от университетите в Охайо, Станфорд и Джон Хопкинс, идентифицира нов вид когнитивно изкривяване – „илюзията за достатъчност на информираността“. Това изкривяване кара хората да вярват, че разполагат с цялата информация, която им е необходима, за да вземат решения и да формират мнение, дори когато това не е така. Подобна увереност може да доведе до сериозни недоразумения в дискусиите, независимо дали става въпрос за спорове на работното място, в семейството или сред приятели.

Хората често са склонни да вярват, че собствените им възгледи обективно отразяват действителността, което в психологията се нарича „наивен реализъм“. Това може да затрудни приемането на чуждите възгледи, особено по спорни теми като правото на аборт или изменението на климата. Често приемаме, че тези, които не са съгласни с нас, са или зле информирани, или неспособни да мислят логично. Но „илюзията за достатъчност на информираността“ усложнява нещата: хората смятат, че знаят всичко, което трябва да знаят, без дори да осъзнават пропуските в знанията си.

Изследователите обясняват това с примера на шофьорите на пътя. Един шофьор може да се разсърди на друг, че кара бавно, без да знае, че пред него има пешеходец, който той не вижда. Тази ситуация илюстрира как непълната информация може да повлияе на нашите реакции и заключения.

Макар и на пръв поглед тривиален, този пример от ежедневието олицетворява едно широко разпространено явление. Хората постоянно преценяват действията и убежденията на другите, защото приемат, че разполагат с достатъчно информация, за да направят справедлива оценка. В резултат на това субектите не разбират правилно нагласите, мненията и убежденията на другите, въпреки че тези лица биха могли да споделят същата гледна точка, ако разполагаха със същата информация.

За да потвърдят хипотезата си, учените провеждат експеримент с участието на 1261 американци, в който всички четат статии за измислено училище, изправено пред недостиг на вода. Едната група участници прочели аргументите в полза на сливането на училището с друго, другата група прочела аргументите в полза на запазването на училището в сегашния му вид, а контролната група получила пълен набор от аргументите и за двете позиции. Резултатите показват, че участниците, които са получили само част от информацията, са били уверени в своята позиция и са я смятали за правилна. За разлика от тях, тези, които са имали пълен достъп до информацията, са проявили повече съмнения и са изразили по-балансирани мнения.

Това проучване подчертава значението на признаването на собствените ограничения на информацията. При нарастващата поляризация и разпространението на ненадеждни данни приемането на факта, че може да има неизвестни аспекти, може да помогне за изготвянето на по-балансирани и информирани заключения.