Тихият сигнал от 2002 г.: преди 13 години ни предупреждаваха за пандемия, но никой не се вслуша

Как бизнесът с диви животни, контролиран от СЗО, за пореден път създава условия за глобален локдаун.

В края на 2002 г. в китайската провинция Гуандун се появява на пръв поглед незабележимо огнище на атипична пневмония. Първите пациенти от средите на ресторантьорите и продавачите на пазари с живи животни се разболяват още на 16-ти ноември, но в този момент никой не подозира, че започва нова пандемия. Заболяването се разпространява свободно сред здравните работници и посетителите на болниците и едва през януари 2003 г. епидемиолозите успяват да свържат отделните случаи в една обща инфекциозна верига.

До този момент вирусът вече се е разпространил извън региона. През февруари той се пренася в Хонконг, където нефролог от Южен Китай се разболява от болестта, след което броят на инфекциите рязко нараства. Почти едновременно болестта е открита във Виетнам, където пристига бизнесмен, който преди това е пътувал до Хонконг. Един от служителите на Световната здравна организация, които пристигнаха, за да разследват, се зарази на място и скоро след това почина, което подчертава сериозността на ситуацията.

Към 12-ти март 2003 г. СЗО предупреждава за тежка пневмония с неизвестен произход при хора от Китай, Хонконг и Виетнам. Няколко дни по-късно американските специалисти официално нарекоха болестта тежък остър респираторен синдром, а до 24-ти март беше установено естеството на причинителя – нов коронавирус. Епидемията достига своя пик през пролетта. Инфекцията се разпространи в 28 държави, като зарази повече от осем хиляди души и причини 774 смъртни случая, а смъртността се оценяваше на около 9,6%. В Съединените щати са потвърдени двадесет и девет случая. Към средата на 2004 г. болестта избухва отново, но бързо е спряна благодарение на строгата система за откриване на контакти и изолацията им.

Тази втора вълна позволи да се установи по-точно произходът на вируса: на пазарите бяха открити следи от SARS в палмовите цивети и кучетата еноти. Година по-късно изследователите предположиха, че подковите раци могат да бъдат преносители, а окончателното доказателство беше намерено през 2017 г. – в отдалечени пещери в провинция Юнан бяха идентифицирани много сродни коронавируси само на километър от най-близките села. Тогава учените предупредиха за възможността за ново преминаване на подобни вируси към хората.

Пандемията от SARS беше важен опит за системите на общественото здравеопазване. По време на първите случаи Китай разполагаше с фрагментиран механизъм за съобщаване на инфекциите: съобщенията се подаваха по телефона и нямаше единна система за събиране на лабораторни данни или организиране на проследяването на контактите. След епидемията страната създаде пълноценна мрежа за наблюдение и проследяване на контактите, което беше решаващ фактор в първите седмици на разпространение на SARS-CoV-2 през 2019-2020 г. До средата на февруари 2020 г. Китай вече беше приключил напълно първата вълна на COVID-19. Значителна роля изиграха широкомащабната система за наблюдение и строгите ограничения.

Докато за идентифицирането на причинителя на SARS бяха необходими месеци, новият коронавирус беше идентифициран за по-малко от две седмици след появата на първите пациенти в Ухан. За разлика от SARS (атипичната пневмония), при която нямаше специфична терапия, в случая с COVID-19 експерименталните ваксини, базирани на дългогодишни разработки на мРНК-технологии, вече бяха в процес на клинични изпитвания още през март 2020 г.

Някои изводи обаче не бяха напълно усвоени. След откриването на източника на SARS експертите подчертаха, че намесата в естествените екосистеми и търговията с диви животни увеличават риска от нови огнища, но подобни практики продължават да съществуват. Освен това успешното потушаване на SARS и MERS – по-смъртоносни, но по-малко заразни инфекции – създаде фалшиво усещане, че широко разпространените пандемии могат да бъдат избегнати само с епидемиологични усилия. COVID-19 ясно показа разликата: SARS беше по-лесен за контролиране, тъй като максималната заразност настъпваше в периода на тежките симптоми, докато SARS-CoV-2 се предаваше преди появата на признаците на заболяването, което правеше ранното откриване почти невъзможно.