Точките на Лагранж лесно могат да се превърнат в бойно поле в една нова космическа надпревара (видео)

Между САЩ и Китай назрява нова „космическа надпревара“ в изследването на Космоса, в която точките на Лагранж се превръщат в бойно поле.

Наречени на името на астронома Жозеф-Луи Лагранж, те са места в междупланетното пространство, където гравитационното привличане на две небесни тела (като например Земята и Слънцето) уравновесява центростремителната сила, необходима на един по-малък обект да се движи в стабилна орбита между тях. Математически те са решенията на частен случай на проблема с трите тела, като две са много по-масивни от третото и орбитират около общ барицентър. Решаваната задача предполага, че две от телата са значително по-масивни от третото, тъй като орбиталното движение за две тела вече е добре изучено и се предполага, че добавянето на много по-малко трето оказва пренебрежимо малко влияние.

Съществуват пет различни точки на Лагранж в системата Слънце и Земя-Луна, означени с L1 до L5, които са следствие от тези уникални места на взаимодействие с гравитацията.

L4 и L5 са разположени на фиксирани позиции на 60 градуса пред и зад Земята (плюс Луната) по нейния орбитален път около Слънцето. Тази стабилност ги прави идеални места за разполагане на сателити и телескопи.

Космическите апарати могат да останат в тези зони за изключително дълго време, без да се нуждаят от особено много гориво, за да променят позицията си, предлагайки непрекъсната гледка към нашата планета и нейния естествен спътник, както и идеална точка за наблюдение на метеорологичните модели на Земята.

Липсата на атмосферни смущения и близостта на L1 и L2 до Луната правят тези места и популярни пунктове за престой. Който контролира тези позиции, има значително предимство, когато става въпрос за космически изследвания, комуникации и наблюдение.

От гледна точка на Слънцето L2 се намира на 1,5 милиона километра (932 000 мили) „зад“ Земята. Тя обикаля около Слънцето със същата скорост като Земята, но на приблизително четири пъти по-голямо разстояние от нас, отколкото Луната достига.

Зад Луната от гледна точка на Земята, L2 осигурява безпрепятствена гледка към дълбокия космос, което го прави идеално място за чувствителни телескопи като JWST.

Китай вече изпрати релейния сателит Queqiao до L2 в системата Земя-Луна за комуникация с лунната сонда Chang’e 4, първата, която кацна на обратната страна на Луната.

САЩ също са насочили поглед към L2 на системата Земя-Луна, като планират мисии като лунния аванпост Gateway за края на 2020-те години.

„L2 е особено важна заради добрата видимост към далечната страна на Луната“, казва Лора Дъфи, инженер по космическите системи, пред Ерик Бергер в изданието Ars Technica. „Ние не можем да видим това от Земята, а Китай се е насочил именно натам“.

Икономическото и технологичното съперничество между САЩ и Китай бе предмет на неотдавнашен доклад на двупартийна комисия на Камарата на представителите, която се опита да „пренастрои из основи“ отношенията чрез близо 150 политически препоръки.

Докладът е резултат от продължило една година разследване на съперничеството между страните от влизането на Китай в Световната търговска организация от 2001 г. насам.

„Финансирането от страна на НАСА и съответно от Министерството на отбраната е от решаващо значение за осигуряване на командването и контрола в космическата област“, се посочва в доклада, „за установяване на доминиращо положение в многостранното управление на космическото пространство и за стимулиране на научните открития и американските иновации“.

Областите, обхванати от препоръките, са обширни, но едно предложение по отношение на космоса се откроява. По-конкретно, според доклада, Конгресът трябва да:

„да финансира програмите на НАСА и Министерството на отбраната, които са от решаващо значение за противодействие на злонамерените амбиции на ККП [Китайската комунистическа партия] в космоса, включително като гарантира, че Съединените щати са първата държава, която за постоянно разполага със съответните съоръжения във всички точки на Лагранж“.

През последните няколко години китайската космическа програма измина дълъг път. Мисията за връщане на лунни проби Chang’e 5 и предстоящата мисия Chang’e 6 до южния полюс на Луната са два примера за големите им стъпки напред.

Тянгун, китайската космическа станция, е в експлоатация, работи без проблеми и китайската страна възнамерява да изпрати тайконавти на Луната в съвсем близко бъдеще.

„ККП добре разбира необходимостта от операции в космоса и развива страхотен космически потенциал, за да оспори господството на САЩ в тази област“, се казва в доклада на комисията.

Двете страни разработват също така технологии за изследване на дълбокия космос, като точките на Лагранж в системата Земя-Луна предлагат междинни звена за бъдещите мисии до Марс и отвъд него.

Освен съперничеството между САЩ и Китай в областта на космическите изследвания, налице е и партньорство между много държави по проекти като Международната космическа станция, което продължава да развива нашето разбиране за Вселената.

Международната общност също проявява интерес към точките на Лагранж, като организации като Европейската космическа агенция разработват свои собствени мисии до тези стратегически места.

Фокусът на новата космическа надпревара върху точките на Лагранж е може би колкото обезпокоителен, толкова и очарователен, макар че ще бъде интересно да се види как те се използват, за да се постигне напредък в изследването на космоса, а не във воденето на космически войни.