Учените са обезпокоени от предстоящия нов пик в слънчевата активност

В интервю за изданието Insider Матю Оуенс, професор по космическа физика в Университета в Рединг, заяви, че десетилетието на спокойното слънце е зад гърба ни и звездата е във възход за нов пик на активност. Съдейки по честотата и интензивността на слънчевите изригвания, новият пик обещава да бъде по-силен от предишния. Това заплашва да наруши електрозахранването и комуникациите, но може да нанесе най-големи щети на сателитите и екипажите на космическите кораби.

Цикълът на слънчевата активност е приблизително 11 години (предполагат се и цикли от 22, 87, 210, 2300 и 6000 години). В настоящия цикъл пикът на слънчевата активност трябва да настъпи в края на 2024 г. или началото на 2025 г. По това време честотата на изригванията ще е достигнала своя връх, а броят на слънчевите петна ще се е увеличил до максимум. Тези процеси се обясняват с дестабилизирането на процесите на конвекция (смесване) на слънчевата материя, когато промените в магнитните полета (а магнитните полюси на Слънцето сменят местата си по време на цикъла) предизвикват по-дълго задържане на нагрятата плазма на повърхността и нейното изстиване. Тези региони успяват да се охладят повече, отколкото регионите с нормална конвекция, и това води до образуването на видимите на Слънцето слънчеви петна.

Промените в интензитета на магнитните линии (полета) водят до увеличаване на честотата и силата на слънчевите изригвания, които могат да бъдат придружени и от изхвърляне на плазма – изхвърляне на коронарна маса. Тези процеси ще достигнат своя пик след около година и половина и ще имат реални последици за хората, живеещи на Земята.

Ако слънчевото изригване е насочено към Земята, видимата светлина от него ще достигне планетата за 8,5 минути. На потоците от заредени частици ще им отнеме повече време – няколко десетки минути, а плазмените облаци ще достигнат планетата едва след около три дни. Заредените частици и плазмата, освен че ни предоставят такива очарователни зрелища като полярните сияния, могат да нарушат високочестотните радиокомуникации и електрозахранването, например като нарушат работата на трансформаторите в електроцентралите. Не се споменава нищо за сателитите и екипажите в орбита. В екстремни случаи слънчевите изригвания могат да доведат до увреждане на здравето и дори живота на хората в орбита. Именно затова подобни явления внимателно се наблюдават – за да може навреме да се отправи предупреждение.

Наблюдението на активността и явленията на Слънцето става все по-важно, тъй като интересите на космическите изследвания на Земята се разширяват отвъд Луната, където земното магнитно поле престава да действа като естествен щит срещу потока от частици. Но на Земята ние сме по-зависими от електрозахранването и непрекъснатите стабилни комуникации, както и от електрониката като цяло. Обърканият от потока заредени частици изкуствен интелект не е нужен на никого, особено ако му се повери управлението на нещо критично за осигуряване безопасността на човешкия живот.

Учените от целия свят се подготвят да посрещнат новия пик на слънчевата активност. Въвеждат се в експлоатация нови наземни телескопи и се изстрелват сателити. Някои от тях, като например Parker Solar Probe, бяха изстреляни много преди пика на Слънцето и ще завършат живота си в момента на най-голямата активност на звездата, буквално изгаряйки в блясъка на своите научни подвизи.