Учени изследваха редки безобектни сънища: хората достигат „нирвана“ без никакви духовни практики

Някои хора са способни да преживяват осъзнати сънища без специфично съдържание или образи. Това рядко състояние може да е ключът към разбирането на самата концепция на съзнанието.

В тази връзка Адриана Алкарас-Санчес, научен сътрудник по философия на ума и когнитивните науки в Университета в Единбург, и нейните колеги проведоха серия от изследвания, за да разберат какво чувстват хората по време на осъзнат сън без конкретни сънища и образи. 

Източните философски школи в Индия и Тибет отдавна описват в детайли подобни практики на осъзнат сън без сънища. Например, индийската философска школа Адвайта Веданта, базирана на тълкуване на Ведите — един от най-старите текстове на индуизма, разбира дълбокия сън или „сушупти“ като състояние „само на осъзнатост“, в което ние просто оставаме в съзнание.

Подобно тълкуване на дълбокия сън дава школата Дзогчен в индо-тибетския будизъм. Според нейните учения, различни медитативни практики могат да се извършват както по време на будност, така и по време на сън, за да се разбере „същността“ на съзнанието.

Като част от собственото си изследване, Адриана Алкарас-Санчес и нейните колеги анкетирали 573 души за необичайни форми на сън, включително и по-прости, минимални форми на осъзнатост, като например осъзнаване след края на съня или просто осъзнаване, че сте заспали дълбоко .

След това изследователите провели задълбочени интервюта с 18 участници, които твърдяли, че са имали някаква форма на безобектно осъзнато сънуване. По време на тези интервюта Адриана Алкарас-Санчес и нейните колеги използвали протокол, вдъхновен от микрофеноменологичното интервю – изследователски инструмент, предназначен да помогне на хората с големи подробности да си припомнят и описват тънките аспекти на своите преживявания.

Изследователите открили спектър от преживявания, които нарекли „опит на безобектни преживявания на сънища“ – състояния на съзнанието, при които сякаш липсва обект на осъзнаване. Във всички случаи участниците съобщили, че по време на съня е имало епизод, лишен от сензорно съдържание, и който се е състоял само от усещане за осъзнаване на случващото се.

Преживяванията на някои от участниците съвпадат с описанията на съзнателния сън в източните философски традиции: без обект или его, без остатъчно чувство за себе си. Според участниците, техните „аз“ сякаш се разтварят и изчезват, напомняйки за състоянието, предизвикано от наркотици, наблюдавано след приема на психеделичния ДМТ или при дълбока медитация. 

Други усещания, съобщени от участниците, включват слабо усещане за безполезност или чувство за безполезност и празнота. Някои хора по време на сън са изпитвали останки на рудиментарни форми на сънуване — усещане, че са в определен свят, дори ако този свят сякаш отсъства. 

Резултатите от проучванията показват също, че дори хора, които не практикуват медитация или йога, са изпитвали такива ясни, безобектни сънища. Всъщност, резултатите от онлайн анкетата не разкриват връзка между практикуването на медитативни практики и преживяването на безобектни сънища.

Резултатите от проучването обаче показват, че осъзнатото сънуване (когато осъзнавате, че сънувате, но продължавате да го правите) изглежда корелира с необективното сънуване. Трябва да се отбележи обаче, че много от участниците, които са съобщили за осъзнато сънуване, не са казвали нищо за необективно сънуване.

Тъй като безобектните сънища са рядко срещано състояние, изучаването им е донякъде трудно. За да ги разберем по-добре, е необходимо подходящо обучение за предизвикване на тези сънища. В проучването Адриана Алкарас-Санчес и нейните колеги са тествали нов протокол за индуциране, който комбинира техники за медитация, визуализация и осъзнато сънуване.

Четирима участници са се научили да поддържат осъзнатост, докато заспиват, и да сигнализират, че са се осъзнали, с предварително уговорено движение на очите. Портативни ЕЕГ рекордери, които измерват електрическата активност на мозъка, са потвърдили, че някои безобектни състояния се появяват по време на бавновълнов сън — фаза, в която липсват бързи движения на очите. 

Според изследователите, тази фаза на бавносъзнателен сън не е характеризирана със сложните състояния на съзнанието, въпреки че е възможно да се появят и други форми на сън, включително по-прости. В момента учените по света не са съгласни относно това какво стои в основата на съзнанието. Някои популярни схващания твърдят, че съзнанието възниква, когато информацията се предава на мозъка. Съществува обаче и дебат относно това каква информация е необходима на мозъка за когнитивна обработка.

Фактът, че хората могат да не осъзнават „нищо“, докато сънуват, може да ни каже повече за ума, отколкото който и да е сън. Минималните форми на съзнание, като тези, които се срещат в безобектните сънища, могат да проправят пътя за усъвършенстване на нашите теории за съзнанието. Тяхното съществуване предполага форма на осъзнаване, която е напълно лишена от съдържание.