Проучване на фалшиви и изменени спомени, подчерта рисковете от разпространението на „фалшиви новини“ чрез социалните медии.
На доброволци бяха показвани фалшиви новинарския съобщения през седмицата преди референдума за закона за абортите в Ирландия през 2018 г.
Почти половината от тях твърдят, че са имали предварителни подробни спомени за най-малко едно събитие, отразено в измислените новинарски емисии, и са изпитвали чувство за дежавю.
И много от тях не успяха да подходят критично и да поставят под съмнение своите собствени изцяло фалшиви, или частично изменени спомени, след като им беше казано, че статиите които са прочели, може да са фалшиви.
3140 са участниците, които са имали по-голям шанс за създаване на неверни спомени, ако докладите са били фалшиви за страната, на която се противопоставят.
Рецензията на работата подкрепя предварителните изследвания на феномена. Авторите му казват, че проблема е забелязан във връзка с проведен референдум по цял свят, и това далеч не е първото наблюдение на този обществен психологичен феномен.
Един от учените казва пред BBC News, че „отменянето“ на фалшивите новини е изключително трудно, след като вече веднъж са били запомнени, а още повече, че за тях е бил създаден спомен, бил той и неверен.
„Паметта е реконструктивен процес и ние сме уязвими от предположения, които изкривяват спомените ни, без да го осъзнаваме. Последиците за всички предстоящи избори са, че избирателите са уязвими не просто да повярват на една фалшива новина, но и фалшиво да си припомнят, че измислено събитие действително се е случило.“, казва д-р Джилиан Мърфи от катедрата по психология към University College Cork.
Трудно е да се поправи
Facebook използваше червени предупредителни флагове към новини от сайтове на трети страни, които са прецени като фалшиви. Но тя се отказа от тази стратегия, след като не успя да изпълни предварителния замисъл.
Вместо това, заедно с другите социални мрежи имат за цел да ограничат разпространението на фалшиви новини като декласират този тип съдържание и то достига до възможно най-малко хора, да осигурят повече информираност и да блокират профили на организирани и подкрепят от държави пропагандни структури.
Тези констатации са добре известни на невроучените и психолозите, като извода е ясен – веднъж влязла една информация в паметта ни, би могла да се поправи изключително трудно, казва Ейми Сипит, ръководител на научните изследвания във Full Fact.
„Ето защо е важно да се справим с фактори, водещи до ниска информираност, за да не допускаме хората да градят мнението и решенията си на база фалшиви новини.“
Измислени спомени
Опасността от фалшиви новини, предизвикващи фалшиви спомени, е известна от години.
Едно от забележителните проучвания през 2012 г. съобщава как участниците са били подведени за това как американският президент Барак Обама се ръкува с президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад, въпреки че няма публичен запис на такова събитие, както и че бившия американски президент, Джордж Буш се забавлява с бейсболист в ранчото си в Тексас, когато ураганът Катрина удари Ню Орлиънс през 2005 г, въпреки че по това време той е бил в Белия дом.
Новото проучване изследва дали този ефект може да бъде предизвикан по време на референдума през 2018 г. Гласуването в крайна сметка доведе до законното разрешаване на абортите в Република Ирландия-
На всеки участник са показвани по шест новини на ден, две от които са били фалшиви.
Един пример включва насилствено премахване на агитационни кампании, за които се твърди, че са били незаконно сформирани с чужди средства.
Избирателите са по-склонни да твърдят, че дадено нещо действително се е случило и да си изработят фалшив спомен, ако ключовите изречения в една новина са негативни (съдържат думата „Не“ и отрицания), и обратното.
Нещо повече, дори хората, твърдяха че си припомнят допълнителни подробности и детайли около злоупотребите, описани във фалшивите новини.
„Това показва защо трябва да разберем как отделни истории могат да създадат едно цялостно убеждение или представа в умовете на хората, което трайно да се вкорени.“, казва г-жа Сипит.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
