Ще бъдат ли изхарчени парите за технологии от „Плана за възстановяване и устойчивост“ правилно?

Както може би добре знаете, ако следите политическите и икономическите новини, една от най-важните задачи на управниците ни в момента е да оформят т.нар. „План за възстановяване и устойчивост“.  Неговата цел на практика е „да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията“, както пише на специално изградения за целта сайт. В преследването на тази цел са групирани набор от мерки и реформи, които да имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж на икономиката и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия.

Накратко идеята е ЕС да плати на държавата  ни пари, с които ние да се „възстановим“ от всички икономически неприятности, които създаде Covid-19 и най-вече принудителните затваряния, работата от вкъщи и т.н. В добрите думи, които са залегнали в представянето на инициативата можем да видим още: „Това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.“

В плана влизат много отрасли на икономиката в България. Преди да го представим пред Брюксел обаче, редица неща по него трябва да бъдат финализирани и подложени на обществено обсъждане. В това число и такива, касаещи образованието и технологиите в тях.

Попаднахме на нещо любопитно в Министерството на образованието – Създаване на национален и на регионални STEM центрове като инвестиционни проекти, с които очевидно да се подобри възстановяването и устойчивостта на цялата икономика. (https://web.mon.bg/bg/100886)

Със сигурност нямаме опит с подобни поръчки и как работи всичко, но се поинтересувахме от съдържанието и на практика техниката, която ще трябва да бъде закупена –  Типови спецификации на оборудване за STEM центровете. https://web.mon.bg/upload/33610/PR_conception-STEM-pril2_27102022.xlsx

В една доста богата таблица в Excel е описано много подробно цялото съдържание – хардуер и софтуер, които ще бъдат цел на закупуване с полученото финансиране.

И честно казано възникнаха повече въпроси, отколкото очаквахме.

Сами можете да видите за какво МОН смята да изхарчи парите от въпросния национален план. Не става ясно, до кои експерти са се допитали от министерството при вземането на решения, както и това дали все пак са попитани училищата при избора на техниката, включени в програмата.

Без никакви претенции за експертност, на IT специалисти би могло да им е интересно как са получени посочените спецификации, които на места доста сериозно отвеждат към конкретни модели и дори ограничават потребителите по отношение на операционна система, размери на екрани, процесори и т.н.

Разглеждайки желаните конфигурации няма как да не се запитаме защо така са ограничени редица от параметрите в таблицата. Според нас пазарът на ИТ технологии е много по-напред и биха могли да се внедрят по-разнообразни машини за различните цели на плана. Ограничението по операционна система и най-вече по памет ни озадачава. Ограничението по вътрешна памет, с което от проекта се изхвърлят на практика всички облачни продукти, също буди недоумение. Защо да се плаща повече за памет, след като тя може да не е нужна.

Освен това забелязахме, че по еднакъв начин се гледа на учениците от всички класове, дори що се отнася за размери на екрана. Залегналите 15,6 инча биха могли да свършат работа на учители, но дали биха подходящо за едно дете от 1-2 клас да речем?

Като най-голямата българска технологична медия, която събира на едно място редица специалисти, бихме се радвали всички, за които това представлява интерес да се включат във въпросното обсъждане, до края на което има по-малко от седмица.

Според нас биха могли да се внедрят много по-разнообразни машини за различни цели, така че да е конкурентно и параметрите да бъдат разнообразени без излишните ограничения, които са наложени в момента, заобикаляйки да речем облачните продукти.

Писмени възражения и предложения по проекта Концепция за изграждане на училищна STEM среда могат да бъдат предоставени от заинтересованите страни на следния електронен адрес: [email protected] в срок до 10.11.2022 г. включително.