10 000 години до краха на цивилизацията: дали на хората им остава съвсем малко време за живот?

В новата си книга Хенри Джи предсказва датата на нашето изчезване. Има ли някакъв шанс за спасение?

Човечеството ще изчезне като вид след 8-12 хиляди години. До такъв разочароващ извод стигна известният научен журналист Хенри Джи в новата си книга The Decline and Fall of the Human Empire (Крахът и падението на човешката империя). За разлика от антиутопии като „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс, където хората от бъдещата 802701 година са разделени на два враждуващи подвида, прогнозата на автора се основава на солидни статистически изследвания и анализи на съвременните тенденции в околната среда.

Джи, старши редактор на списание Nature и доктор на науките по палеонтология на копитните, е известен с таланта си да превръща сложните научни концепции в увлекателно четиво. Предишната му книга, „Много кратка история на живота на Земята“, е отличена с наградата за научна книга на Кралското общество, спонсорирана от Insight Investment, през 2022 г. В новия си научен труд изследователят разглежда неизбежния упадък на човешката цивилизация с обичайното си остроумие, като същевременно разкрива много неочаквани факти за въздействието на антропоцена върху планетата.

Книгата е разделена на три части: „Възходът“, „Падението“ и „Бягството“. Първата глава потапя читателя в най-ранната история на човечеството. Съвременният вид Хомо сапиенс се отделя от другите представители на човешката раса преди около 300 000 години. Генетичните изследвания показват, че много преди това, преди около 930-813 хиляди години, древните хора почти са измрели поради климатични катастрофи – популацията е била сведена до 1280 индивида на цялата планета.

Нашият вид се е появил в резултат на кръстосването на различни архаични групи, включително неандерталци и денисовци. За съществуването на последните учените научават чрез разкодирането на древна ДНК от няколко малки кости. Само малка част от първите хора са напуснали Африка преди около 60 000 години, поставяйки началото на съвременното население на планетата. „Миграцията е естественото състояние на човечеството“, подчертава писателят, намеквайки за парадоксалността на негативното ни отношение към мигрантите, много от които бягат от региони, измъчвани от войни и екологични катастрофи.

Древните човешки популации са били изненадващо малки – археолозите намират съвсем малко останки на места, изобилстващи от кости на други бозайници и птици. Племената са живеели изолирано, рядко са влизали в контакт помежду си, което ги е правело изключително уязвими към природните бедствия: наводнения, цунами, пожари и вулканични изригвания.

Въпреки това през XIX в. населението на света е надхвърлило един милиард души, а днес достига осем милиарда. Нарастването е станало възможно благодарение на развитието на селското стопанство и технологичния напредък, които са осигурили храна и са увеличили продължителността на живота. Въпреки това изследователите прогнозират, че броят на хората ще достигне своя връх през 2064 г. – около 9,73 милиарда души, след което ще намалее до 8,79 милиарда през 2100 г. При благоприятен сценарий, включващ по-добро образование и наличие на контрацептиви, населението може да намалее до 6,29 млрд. души.

Съдбата на Хабсбургите красноречиво илюстрира колко опасно е намаляването на генетичното разнообразие в едно население. В продължение на три века, от 1450 до 1750 г., кралското семейство сключва 73 брака между близки роднини: племенниците се женят за чичовците си, а браковете между братовчеди стават обичайна практика. Тъжният резултат е раждането на последния представител на испанския клон на фамилията – Чарлз II. Монархът страдал от много болести, включително рахит, и починал бездетен на 38-годишна възраст.

Съвременното човечество е застрашено не само от пандемии като COVID-19, но и от намаляване на репродуктивните способности. Учените са разтревожени от бързото разграждане на Y-хромозомата при мъжете. В някои страни се наблюдава драматичен спад в качеството и количеството на спермата. Датският гинеколог Елизабет Карлесен и нейните колеги установяват двукратно намаляване на техния брой в периода 1940-1990 г. В Нигерия качеството на сперматозоидите е спаднало със 72,6 % през последния половин век. Причините може да се крият в замърсяването с продукти от изкопаеми горива, изменението на климата или съвременния начин на живот.

За да се поддържа стабилно населението, всяка жена трябва да ражда средно по 2,1 деца – стойност, наречена тотален коефициент на плодовитост. В много държави обаче този коефициент е много по-нисък: в Китай през 2022 г. той е бил 1,18, а в Япония – 1,26. Само в африканските държави коефициентът е 4,155, но в световен мащаб раждаемостта бързо намалява.

В бъдеще Африка може да се превърне в един от най-гъсто населените райони на Земята. В Африка вече се наблюдава увеличение на раждаемостта в сравнение с други големи региони на нашата планета. Прогнозите са, че до 2050 г. населението в Африка на юг от Сахара ще се удвои. Сред тези страни са Зимбабве, Мозамбик, Намибия и Ботсвана.

Това отчасти се дължи на промяната в житейските приоритети, на нарастващото значение на човешката индивидуалност и личния комфорт. Но не само…

Вероятната дата е изчислена с помощта на статистическия модел на астрофизика от Принстън Джей Ричард Гот. Неговата методология се основава на факта, че сега се намираме в средата на нашето пътешествие: с 95% вероятност повече от 2,5% от историята на нашия вид е зад гърба ни, но все още има много повече от 2,5% до финала. Членовете на рода Homo съществуват средно от 2-3 милиона години. Съвременните хора са се появили едва преди 300 000 години и предвид бързото унищожаване на екосистемите, Джи прогнозира края на цивилизацията след 10 хилядолетия.

Друг аргумент е концепцията за „дълга за измиране“ – ситуация, при която даден вид унищожава местообитанието си и изчерпва ресурсите си. Хората са се превърнали в доминиращия вид на планетата, като са изместили хиляди други. Ние използваме около 25% от цялата фотосинтетична енергия на растенията, за да произвеждаме храна – число, което се е удвоило от 1910 г. насам. Хората, заедно с домашните животни, съставляват 96% от масата на всички бозайници на Земята. Около 70% от птиците на планетата са домашни птици. Естественото равновесие е необратимо нарушено, което застрашава продоволствената сигурност в дългосрочен план.

Авторът по класически начин предлага радикално, макар и малко вероятно, решение на проблема – колонизиране на Луната или Марс. Това обаче изисква създаването на самоподдържащи се екосистеми, които да осигуряват храна, чист въздух и други ресурси. Опитите за изграждане на такива системи досега са се проваляли, както показва експериментът „Биосфера 2“ в пустинята на Аризона през 90-те години на миналия век.

В този гигантски терариум с площ 1,27 хектара бяха настанени 3000 вида животни и растения, както и осем души. Отначало системата работеше, но с течение на времето почвените бактерии започнаха да абсорбират твърде много кислород, а бетонните стени – твърде много въглероден диоксид, в резултат на което растенията загинаха. Загинаха и опрашителите – птиците и пчелите. Експериментът продължава по-малко от три години и е прекъснат, когато се налага хората да нарушават херметичността на комплекса, за да имат достъп до свеж въздух.

Според Джи колонизацията на космоса е неизбежна, но ще минат поне два-три века, преди да започнем да постигаме първите успехи в тази област. Въпреки мрачната прогноза, книгата служи като важен призив за събуждане, основан на най-новите научни изследвания. Стоиците са казвали: не се плашете от неизбежното. Но земляните все още имат шанс да променят това, което предстои. Трябва да започнем, като подкрепим онези политически сили, които имат сериозно намерение да спасят планетата. Джи е убеден: само решителните стъпки на държавните лидери и осъзнатата позиция на гражданите могат да спрат процесите, водещи до изчезването на нашата цивилизация. Неговата научна работа може би трябва да бъде на масата на всеки, който определя съдбата на Земята.