35-годишната тайна на ЦРУ е разгадана – решението на последния шифър на Криптос е било в архивите

Тридесет и пет години след поставянето на известната скулптура „Криптос“ в централата на ЦРУ една от най-известните загадки в историята на криптографията е разгадана. Двама писатели – Джарет Кобек и Ричард Бърн – успяха да възстановят последния, четвърти фрагмент от криптирания текст, известен като К4. Те го откриха не чрез хакерство или математически анализ, а случайно – в архивите на Смитсоновия институт.

„Криптос“ е медна скулптура на американския художник Джим Санборн, поставена през 1990 г. на територията на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Върху нея са гравирани четири криптирани съобщения с обща дължина 869 знака. Първите три са разшифровани през 90-те години на ХХ век, но последната част – К4, започваща с буквите „OBKR“ и съдържаща 97 знака, остава неразгадана в продължение на десетилетия. Според условията на задачата истинското решение не е просто текстът, а демонстрацията на метода за дешифриране – обясняване на прехода от шифъра към оригиналните думи.

Всичко това се променя през септември 2025 г. Санборн, уморен от многобройните неуспешни опити да дешифрира последната част, се канел да продаде решението на търг. Предполагаемата цена беше от 300 до 500 хиляди долара. На 3-ти септември обаче художникът получил писмо от Кобек и Бърн, което включвало пълния текст на К4. По-късно Санборн признава, че разшифрования текст е автентичен.

Писателите намерили отговора благодарение на случайна грешка на самия автор. Докато подготвял документите за продажбата, Санборн съобщил, че неговите криптографски таблици се намират в колекцията на Смитсоновия институт. Бърн посетил архива, заснел изложените документи, а Кобек, анализирайки снимките, забелязал залепени парчета от чернови, където били записани оригиналните думи от К4. Тези фрагменти включвали известните досега подсказки „BERLIN CLOCK“ и „EAST NORTHEAST“. Именно те позволиха да се възстанови пълният текст, който беше останал неразшифрован в продължение на десетилетия.

Санборн потвърди, че документите са попаднали в архива по погрешка: по време на лечението си той ги е добавил към другите материали и е забравил за тях. След откритието художникът поискал от Смитсоновия институт да ограничи достъпа до документите за 50 години и институцията удовлетворила искането.

Компанията RR Auction, която организира продажбата на решението, остро реагира на инцидента. Представителите й предупредиха Кобек и Бърн за възможните съдебни дела, ако текстът бъде публикуван, позовавайки се на нарушаване на авторските права и намеса в търговската сделка. Самите журналисти заявиха пред „Ню Йорк Таймс“, че не възнамеряват да разкриват съдържанието, за да не нарушат волята на художника.

Според RR Auction, дори ако текстът на К4 един ден стане известен, само победителят в търга ще има достъп до пълното обяснение на Санборн, включително до връзката между К4 и предполагаемия пети, скрит фрагмент от скулптурата. От компанията подчертават, че да се знаят дешифрираните думи не означава да се разбере методът:

„Едно е да видиш текста, а съвсем друго – да знаеш как е бил получен“, обяснява Елонка Дънин, изследовател и един от модераторите на най-голямата общност от фенове на Криптос. „През годините много хора са твърдели, че са намерили отговора, но ако не могат да покажат методиката, версиите им веднага се отхвърлят.“

Криптообщността реагира по различен начин. Някои експерти, включително Дънин, приеха новината със задоволство: една загадка, която занимаваше изследователите в продължение на почти половин век, най-накрая беше разгадана. Други сметнаха, че историята е завършила по неочакван начин – не благодарение на работата на шифровчиците, а заради случайност в архивите.

Интересът към Криптос обаче няма да намалее с това. Произведението е рядък пример за обект на изкуството, който поражда самостоятелно изследователско поле, обединяващо криптографи, историци, математици и любители на пъзели.

„За всеки художник да задържи вниманието на зрителя дори за десет минути вече е успех“, казва Дънин. „А Санборн е успял да създаде произведение, което се обсъжда от десетилетия.“