5-те пъти, когато човечеството е било на косъм от края на света

Апокалипсисът не е само тема на филми и древни пророчества. В историята на XX и XXI век има поне пет епизода, когато светът е бил на крачка от катастрофата от края на света. И всеки път спасението е зависело от случайността, нечия издръжливост или банален късмет. Нито един от тези случаи не е измислен от сценаристите. Всичко се е случило реално, с истински ядрени арсенали, истински епидемии и истинското слънце.

Пандемията от испански грип през 1918 г.

Първата световна война е към своя край, но истинският удар върху човечеството не е артилерийски снаряд, а вирус. През 1918 г. щамът H1N1 на грипния вирус А се разпространява по цялата планета с безпрецедентна скорост. Смята се, че повече от 500 милиона души са били заразени – приблизително една трета от населението на света по това време. Това е най-голямата пандемия в историята на човечеството.

Най-малко 50 милиона души са починали, а редица изследователи смятат, че действителният брой на жертвите може да е достигнал 100 милиона. За сравнение, Първата световна война е отнела живота на около 20 милиона души. Тоест вирусът е убил многократно повече хора, отколкото четири години окопна война.

Испанският грип не унищожи цивилизацията, но показа колко уязвимо е човечеството от биологичните заплахи, дори и без биологични оръжия. По онова време медицината не е имала какво да предложи срещу вируса: антибиотиците все още не са съществували, както и противогрипните ваксини.

Карибската криза от 1962 г.

Студената война между Съединените щати и Съветския съюз продължава от 1947 до 1991 г., като и двете страни разполагат с ядрени арсенали, способни да унищожат планетата многократно. Но най-близо до катастрофата светът е бил през октомври 1962 г.

СССР започва да разполага балистични ракети на Куба, остров на 150 км от бреговете на Флорида. Американски шпионски самолети забелязват площадките за изстрелване и президентът Джон Кенеди обявява морска блокада на острова. Започва размяна на напрегнати съобщения между Кенеди и Никита Хрушчов. В един момент ядреният удар изглежда неизбежен.

В крайна сметка Хрушчов се съгласява да прекрати изпращането на ракети в замяна на обещанието на САЩ да не нахлуват в Куба и да изтеглят ракетите си от Турция. Компромисът е постигнат, но за няколко дни целият свят балансира на ръба на пропастта. Това е единственият случай в историята, когато две ядрени свръхсили открито са стояли на ръба на пряк ядрен сблъсък.

Рискът от Трета световна война през 1979 г.

На 3 юни 1980 г. Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на президента на САЩ, е събуден посред нощ от телефонно обаждане. Той е информиран, че 250 съветски ракети летят към Америка. Няколко минути по-късно последва второ обаждане: броят на ракетите е 2200. Бжежински започва да подготвя план за ответен удар.

Но той се е забавил – и това забавяне е спасило света. Скоро дойде и третото обаждане: другите системи за наблюдение не са регистрирали каквито и да било ракети.

Оказа се, че причината за паниката е учебен запис. Касетата със симулация на военна игра била случайно качена в основните системи на Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана (NORAD) и компютрите объркали тренировъчния сценарий с реална атака. Техническа грешка – и светът едва не избухна в ядрена война, защото някой е объркал касетите.

Как Станислав Петров спаси човечеството

На 26-ти септември 1983 г. Станислав Петров, дежурен офицер на съветската система за предупреждение за ракетно нападение, вижда на екрана тревожен сигнал: системата е засекла изстрелването на американска ракета. Според протокола той е трябвало незабавно да докладва на своето командване, което вероятно е щяло да нареди масиран ответен ядрен удар срещу Съединените щати.

Но Петров забелязал несъответствията. Системата е показвала само няколко ракети – странно за пълноценен първи удар. Затова той решава да изчака. Както разказва по-късно:

„Всичко, което трябваше да направя, беше да вдигна директната линия до командването. Но не можех да помръдна. Чувствах се така, сякаш седях върху горещ тиган“.

Изминава достатъчно време, за да се разбере, че няма никакви ракети. Оказа се, че сателитите са объркали слънчевата светлина, отразена от облаците, с проблясъци от изстрелване на ракети. Един отблясък на облак и съдбата на планетата се оказва в ръцете на един човек, който решава да не следва инструкциите. Това също беше един от онези случаи, когато планетата беше на ръба на апокалипсиса.

Не се съобщава каква е по-нататъшната съдба на Станислав Петров.

Слънчевата буря от 2012 г.

През юли 2012 г. много хора си спомниха предсказанията за „края на света според календара на маите“ – но истинската заплаха беше от друг вид. Слънцето преживя масивно коронарно изхвърляне – поток от заредени частици с колосална енергия се устреми в пространството.

Според НАСА интензивността на тази буря е била сравнима със събитието Карингтън от 1859 г. – най-силната регистрирана слънчева буря в историята. Тогава, през XIX в., телеграфните машини са искрели и са се запалвали, а северното сияние е било наблюдавано дори в тропиците. Но през 1859 г. електрическата инфраструктура почти не е съществувала.

През 2012 г. последствията можеха да бъдат катастрофални: унищожени сателити, повредени електрически трансформатори, масови прекъсвания на електрозахранването. Според някои оценки възстановяването на инфраструктурата би отнело години и би струвало трилиони долари.

Това, което ни спаси, беше, че изригването се премина през мястото, където Земята се е намирала девет дни по-рано. Ако планетата ни се беше намирала в тази точка от орбитата си малко по-рано, то щеше да ни удари директно. Девет дни – това е разликата между едно обикновено лято и технологичен срив от планетарен мащаб.

Описаните пет епизода имат една обща черта: в нито един от тях хората не са имали пълен контрол над ситуацията. Пандемията от 1918 г. показа беззащитността ни пред вирусите. Кубинската ракетна криза показа как политическата конфронтация може да излезе извън контрол. Двата ядрени инцидента през 1979 г. и 1983 г. разкриха чудовищната крехкост на системите за ранно предупреждение: един учебен запис и един отблясък от слънцето едва не предизвикаха глобална катастрофа. А слънчевата буря от 2012 г. ни напомни, че заплахите не идват само от хората.

Всеки от тези случаи не е повод за паника, а повод да се замислим колко тънка е границата, която разделя обикновения живот от катастрофата – от края на света. И че понякога тази граница не е сложна защитна система, а решението на един човек, който просто е решил да изчака още една минута.