66 години COBOL и „безсмъртният“ C: Какви технологии ще функционират през 2100 година и защо няма да можем да се отървем от тях?

Докато индустрията спори коя невронна мрежа е „най-умната“ и коя рамка е „най-модерната“, десетилетни технологии продължават тихо да се въртят в дебрите на банковото дело. Тази година програмният език COBOL стана на 66 години и все още държи в ръцете си критични задачи: обработка на сметки, мрежи от банкомати, клиринг на карти и разплащания на партиди през нощта. Там, където живее COBOL, обикновено живеят и мейнфреймовете: банки, застрахователни компании, правителствени системи, големи счетоводни и складови вериги.

Това провокира един прост въпрос: кои други технологии вероятно ще съществуват след 50 години и по-нататък, дори ако всичко около тях се промени?

Важно е да се има предвид, че „старото“ отдавна е станало различно: сегашният стандарт COBOL 2023 има малка прилика с ранните версии на езика, за чието създаване е помогнала легендарната американска програмистка Грейс Хопър, а съвременните мейнфреймове са се отдалечили много от първите системи IBM 701 и IBM/360. Приемствеността обаче не е изчезнала никъде – внедряванията се променят, а не самата линия на разработка.

Сред езиците за програмиране C, който е на повече от половин век е един от кандидатите за „дълголетници“. Да, той има някои наследени проблеми със сигурността, но все още е много силен по отношение на бързината и универсалността: той може да се намери в почти всяка архитектура и във всяка задача от ниско ниво. На фона на приказките, че Rust постепенно ще изтласка C от системното програмиране, струва си да си припомним, че Rust вече се появи в Linux, но основните козове на C (бързината и преносимостта) не са изчезнали.

Друг „безсмъртен“ играч е SQL. Той е вграден във всички основни релационни СУБД, около него са натрупани огромни обеми бизнес логика, съхранени процедури и заявки и е почти невъзможно да бъде заменен наведнъж. Подобна е историята и на JavaScript и TypeScript: всичко обичат да ги ругаят и да се шегуват с тях, но уеб платформата се основава на съвместимост, което означава, че езикът на браузъра няма да изчезне никъде, докато е жива самата мрежа.

Отделен пласт от дълголетни технологии не е свързан с езиците, а с екосистемите. Linux ще работи и през 2100 година, а Git ще остане основен инструмент за разработка за много дълго време. И колкото и да е странно, до тях се нареждат „вечните“ редактори vi и Emacs, както и Bash, който е оцелял при много конкуренти и продължава да бъде стандартен инструмент в много сценарии.

От по-новите решения, които вече са се превърнали в инфраструктурни решения, трябва да се открои Kubernetes. Той има много критици, но днес е фактическият стандарт за оркестрация на контейнери в облака и основата на подхода „cloud-native“, така че пазарната инерция е на негова страна. В приложната сфера Photoshop има големи шансове за дълготрайност: дори при наличието на алтернативи екосистемата и навиците на професионалистите често са по-силни от идеологическите аргументи.

Най-болезнената част от темата са файловите формати. След като даден формат се превърне в индустриален стандарт, той се запазва с години и десетилетия, дори и да съществува по-отворен и удобен заместител.

Примери за това са DOC и DOCX, които изместиха по-отворените подходи, и PDF, който всички обичат, защото има един и същ вид документ „навсякъде и винаги“, но на практика той се сблъсква с много вариации и несъвместимости. Един показателен пример идва от музикалната индустрия: след като един от популярните стандарти за нотиране на музика беше ефективно „изоставен“, потребителите откриха, че прехвърлянето на натрупаната работа към други решения може да бъде мъчително трудно, а понякога и невъзможно без загуби.

Окончателният извод е прост: отворените стандарти и софтуерът с отворен код имат най-голям шанс да оцелеят през десетилетията, а технологиите, обвързани с една-единствена компания по дефиниция са крехки, дори ако днес те изглеждат „твърде големи, за да паднат“.