DARPA разработва ядрен ракетен двигател

DARPA възнамерява през 2020 година да отвори достъпа до проекта за разработване на ядрен ракетен двигател, който може да се използва за придвижването на космическите апарати в лунна орбита. Уеб порталът Aviation Week съобщи, че за разработването на проекта, през следващата година е предвиден бюджет от $10 милиона. Перспективният проект се нарича ROAR (Reactor On A Rocket) или реактор в ракетата.

Американските военни считат, че ядрените реактори ще дадат възможност на космическите апарати да развиват значително по-висока скорост, в сравнение със сегашните химически ракетни двигатели. Освен това, ядрените ракетни двигатели работят много по-дълго поради икономичния разход на работното тяло. В новия двигател ще се използва втечнен газ, най-вероятно водород.

Ядреният ракетен двигател ROAR използва ядрено ракетно гориво тип HALEU със съдържание на от 5 до 20 процента U-235. За сравнение, реакторите в ядрените подводници използват високо обогатен уран – до 90%, а обикновените атомни електроцентрали – слабо обогатен (до 3 процента). Според плановете на DARPA, през 2020 година ще се демонстрират основните технологии, които ще се използват в реактора на двигателя. Не се съобщава кога точно проектът ще бъде окончателно приключен.

През 1950-те и 1960-те години НАСА и Комисията по ядрена енергия на САЩ разработваха ядрена инсталация за космически апарати и ракети. Това бе проектът NERVA, в рамките на който горивната камера се нагрява от реактора до много висока температура, след което се подават малки порции течен водород. При нагряването водородът се разширява и напуска камерата през соплото, като по този начин създава силна тяга.

В рамките на NERVA са създадени няколко ядрени ракетни двигателя, счетени за безопасни и подходящи за използване в пилотирани космически кораби. През 1972 година администрацията на Ричард Никсън отменя програмата или по-вероятно, засекретява проекта.