По повод настоящите избори за президент на САЩ, от Масачузетския институт по технологии обобщиха 7 метода за манипулация и дезинформация, които се срещат в подобни моменти.
Те са валидни не само за случващото се сега в САЩ, а и като цяло що се отнася до времето на изборите и кампаниите преди тях.
Непотвърдени слухове от секциите
Често се случва недоброжелатели да се опитват да държат гласоподавателите далеч от изборните секции. Както знаете, почти навсякъде, по време на изборния ден има наблюдатели, застъпници, допитвания за гласуването и други подобни. Често се случва измежду всичко случващо се да се появи непотвърдена информация за резултатите. Това цели да откаже определени хора, които ще гласуват по „неправилен“ начин, подвеждайки ги, че битката е предрешена.
В случая със САЩ, очакванията са, че ще има и други опити за злоупотреба – като например слухове за коронавирус в секциите. Може да се пуснат слухове за неадекватни мерки за безопасност.
Може да са и други видимо нелепи за доста хора неща. Но в реално време е трудно да се реагира. Особено, когато разпространението се случва чрез социалните мрежи.
Фалшиви или извадени от контекст новини, снимки и видеа
Дезинформацията и манипулацията могат да се състоят и без да се фалшифицират някакви данни. Често се случва да се появи някоя новина, снимка или видео, които са извадени от оригиналния си контекст. Целта е да се подкрепи дадена политическа позиция, правейки я да изглежда по-легитимно.
Например да се публикуват данни за измами във вота от дадена партия, които са се случили в минали години, но по начин, че хората да помислят, че се случват по настоящем. Или пък видеа с инциденти или дълги опашки от секциите, но от предишни избори или дори други държави. Имало е случаи в България да се публикуват видеа в социалните мрежи от манипулация на протоколи, които са се оказвали от друга държава. Или пък например скрийншот от предполагаеми разговори в социалните мрежи с член на избирателна комисия или някой, който се опитва да купи гласове. Те могат да са истина, но е много вероятно и да са направени изкуствено. Интернет дава огромна възможност за „претопляне“ на стара информация и създаване на съдържание по бърз и лесен начин.
Слухове от затворени групи
В предишни години много се залагаше на това, че фалшивите новини могат да се разпространят много бързо и публично, например в социалните мрежи. От известно време обаче, притесненията на анализаторите и на социалните мрежи са към затворени онлайн общества.
Там информацията се показва пред група от хора, които ще я приемат добре. Тя обаче остава невидима за инакомислещите извън тези общества. После последователите на тези групи я разпространяват директно, публикувайки я от свое име или споделяйки я с хора от обкръжението си – от уста на уста.
Като типичен пример се посочват групите, които в последните месеци се появиха в социалните мрежи, срещу COVID-19. Локализирането на тези групи, форуми и трудно достъпни уеб сайтове е трудно. Прикритието им е доста лесно, в сравнение с това, ако дадена група се опита да прави тези неща на живо.
Серийни нарушители с голям брой последователи
Това са реални Интернет личности, които имат ясно заявена идеология. Те многократно са сподели информация, която в последствие се е оказала съмнителна. В доста от случаите обаче, те успяват да използва свалянето на тази информация в своя полза.
Във времето са натрупали огромен брой последователи, които им вярват безпрекословно. Чест и много хитър подход е да се споделя легитимна информация, към която да се добавя насочващ коментар или анализ в социалните мрежи.
Местни новини, но не точно
По принцип по цял свят се забелязва намаляване на броя на традиционните медии, най-вече под формата на вестници и въобще офлайн организации. Остават само най-големите. Сред най-засегнати са местните информационни източници. Голяма част от тях затварят, а други са принудени да влязат в зависимост към агенции за PR, компании или директно с политически партии. Подобно нещо се забелязва и за местни телевизии в по-големите държави. Характерно е, че дори да разполагат с печатно издание, те предпочитат да разпространяват информацията по онлайн каналите.
Те на пръв поглед използват информация от региона, но я представят, така че да съвпада с подкрепяната от медията позиция. Тя почти винаги е мотивирана от някакво финансово постъпление.
Дори самите кампании на политиците разпространяват съмнителна информация или позиции
Много често се случва самите партии да обявяват представянето си по време на изборите. Представят в кампанията си информация за свършеното от тях или от други политици, която е некоректна. Използват се събитията от деня, за да се промени мнението на хората за това кой да подкрепят. Например в момента, политици от цял свят се възползват от COVID-19. От една страна има такива, които привличат хората, които се страхуват, с обещания за тежки мерки срещу вируса. От другата страна има политици, които се възползват от съмненията на избирателите. Новинарските портали и анализаторските сайтове могат да подсилят достигането на тези твърдения до повече хора, макар и неволно.
Близки приятели
Да, хора от нашето обкръжение, често много близки до нас, могат волно или неволно да ни споделят подвеждаща и невярна информация. Дали ще видим нещо, което са споделили в социалните мрежи или пък ще ни кажат нещо на лични съобщения, няма значение.
Понеже човекът е някой, на който вярваме, някой който ни е близък, ние често вярваме на чутото или видяното на подсъзнателно ниво, без да го подложим на проверка.
Много основно правило е, че не трябва да „робуваме“ на авторитети, както и на хора, които познаваме. Не е важно кой е споделил информацията, а какво представлява тя.
Хубавото в този случай е, че ако видим наш близък да разпространява фалшива информация, ние можем да се опитаме да го върнем в правия път.
