Бъдещето на дълголетието: Как физическата активност променя нашите гени?

Епигенетичното остаряване отразява скоростта на човешкото стареене на молекулярно ниво. Този показател е много по-информативен от хронологичното стареене, така че учените го изследват по отношение на диагностиката, както и по отношение на целите за превенция и лечение. Нови разработки в тази област показват ползите от активния начин на живот – спортът наистина забавя стареенето на множество вътрешни органи.

Екип от университета в Тохоку е направил мета-анализ на проучвания, изследващи връзката между епигенетиката и физическите упражнения, и е стигнал до заключението, че те наистина забавят стареенето на организма, пише изданието Aging-us.

Епигенетичното стареене се оценява чрез анализ на моделите на метилиране на ДНК – химическа модификация, която влияе върху активността на гените.

„За разлика от хронологичната възраст, която просто отчита броя на изживените години, епигенетичното стареене дава по-точна представа за функционирането на клетките и тъканите на организма“, обясняват авторите.

Така например учените са установили, че при хората с тренировки в продължение на няколко седмици намаляват показателите за биологична възраст в кръвта и мускулите. Налице са доказателства за намаляване на епигенетичната възраст с две години за 8 седмици тренировки.

Предполагаше се, че скелетните мускули ще покажат най-значителните подобрения от спорта, но упражненията забавят и стареенето на сърцето, черния дроб, червата и мастната тъкан.

Сега авторите възнамеряват да установят кои конкретни дейности имат най-изразен ефект срещу стареенето. Тези данни ще помогнат да се разработят универсални препоръки за хората на различна възраст.