В Уравнението на Дрейк не е взета предвид тъмната енергия. Това може да промени търсенето на извънземен живот

Една от най-големите екзистенциални загадки – и най-трудната за разрешаване – е дали Земята е съвсем сама във Вселената, носеща в мрака една-единствена самотна свещ на разумен живот.

Въз основа на това, което сме наблюдавали, изглежда, че сме уникални. Но има редица възможни причини, поради които не сме открили светлинката на друга извънземна цивилизация на друго място в Млечния път, както и редица фактори, които биха могли да окажат влияние върху това дали тя може да се появи или не.

Преди малко повече от половин век известните на човечеството променливи в това отношение бяха събрани в специален модел, известен като Уравнението на Дрейк, което даде възможност на учените някаква начална база, откъдето да тръгнат , да разъждават и да изграждат нови теории.

Но в Уравнението на Дрейк липсва една променлива, която екип, ръководен от физика Даниеле Сорини от Университета Дърам в Обединеното кралство, включи в основата на ново изчисление: ефектът на тъмната енергия върху скоростта на образуване на звездите във Вселената.

„Разбирането на тъмната енергия и нейното влияние върху нашата Вселена е едно от най-големите предизвикателства в космологията и фундаменталната физика“, обяснява Сорини. „Параметрите, които управляват нашата Вселена, включително плътността на тъмната енергия, биха могли да обяснят собственото ни съществуване.“

Тъмната енергия е неидентифицирана сила, която предизвиква ускоряване на разширяването на Вселената. Въпреки че не знаем от какво е съставена, можем да кажем колко голяма е нейната маса: приблизително 71,4% от съдържанието на материя и енергия във Вселената е тъмна енергия.

Други 24% са тъмна материя; само останалите 4,6% са нормална барионна материя – материята, от която са изградени всички звезди, планети, черни дупки, прах, хора и всичко останало, което теоретично можем да видим и докоснем.

Едно от предположенията ни за живота е, че за него е необходима звезда. Може и да не е така, но възможността животът да се появи в тяло, отдалечено от един бликащ източник на енергия, е толкова малка, че е безполезна в случая с уравнението на Дрейк.

Така че, ако приемем, че за живота е необходима звезда, познаването на скоростта на образуване на звездите във Вселена като нашата би могло да ни подскаже нещо за шансовете да открием живот в нея.

Звездите се образуват от облаци прах и газ, които се сгъстяват в плътни купове, които на свой ред натрупват толкова много маса, че плътността и топлината в ядрата им стартират ядрен синтез. Външното привличане на тъмната енергия играе роля за скоростта, с която той може да се осъществи. Тя противодейства на вътрешното притегляне на гравитацията, което в противен случай може да доведе до сгъстяване на цялата материя във Вселената в купове, твърде плътни за образуване на звезди.

Изследователите изчислиха тази скорост на преобразуване на материята за различните плътности на тъмната енергия в сложен компютърен модел на Вселената, за да определят най-ефективната скорост, с която могат да се образуват звездите. Оказа се, че най-ефективната скорост е тази, при която 27% от материята във Вселената се превръща в звезди.

Интересното в случая е, че това не е Вселената, в която живеем. В нашата Вселена коефициентът на преобразуване е 23%. Това не е първият случай, в който откриваме доказателства, че човечеството не се е появило в най-оптималните условия за живот, което потенциално повишава шансовете, че интелигентен живот би могъл да се появи на друго място във Вселената.

„Изненадващо – казва Сорини, – открихме, че дори значително по-високата плътност на тъмната енергия все още би била съвместима с живота, което предполага, че може би не живеем в най-вероятната Вселена.“

Има много други фактори, които могат да повлияят на шансовете за поява на интелигентен живот. Скоростта на образуване на звездите е само един от тях. Други включват броя на звездите, които имат планети, и броя на тези планети, които имат условия за живот. След това има променливи, които не знаем, като например как градивните елементи на живота се получават и се обединяват в една развиваща се система.

Но всяко изследване допринася за прозрения, които един ден могат да ни позволят да видим една по-голяма картина от тази, която виждаме сега. Това от своя страна ще ни помогне да определим как и къде да търсим други цивилизации, които може да са разпръснати из нашата галактика.

„Ще бъде вълнуващо – казва физикът-теоретик Лукас Ломбризер от Женевския университет в Швейцария, – да използваме модела, за да изследваме появата на живота в различните вселени и да видим дали някои фундаментални въпроси, които си задаваме за нашата собствена Вселена, трябва да бъдат интерпретирани по нов начин.“

Има и друг момент: Дали планетите извън нашата Слънчева система са образувани само от обикновените частици, които познаваме, или могат да се състоят и от частици тъмна материя? Въпроси, на които Уравнението на Дрейк няма как да даде отговор.