Всяка седмица вдишваме микропластмаса с размерите на кредитна карта: колко дълбоко прониква тя?

Отвсякъде сме заобиколени от пластмасови частици с размер по-малък от 5 милиметра. Те са известни като микропластмаса и се произвеждат в невъобразими количества във всеки един момент. Така например малки пластмасови фрагменти се образуват при разлагането на пластмасовите бутилки, торбички и корпуси на машини. Автомобилните гуми и синтетичните дрехи също са източници на микропластмаса. В настоящия момент. именно сега е 100% вероятност да сме заобиколени от облак от невидима с просто око пластмаса, която попада в организма не само с храната, но и по време на дишане. Наскоро учени проведоха проучване, за да установят в кои части на дихателната система на човека тези частици се натрупват най-много. Това е важно да се знае, защото ще улесни биолозите да разберат как точно микропластмасата вреди на организма ни.

По какъв начин микропластмасите попадат в човешкото тяло

Най-очевидният начин, по който микропластмасата попада в човешкото тяло, е през храносмилателния тракт. Често пием вода от пластмасови бутилки, ядем от пластмасови съдове и т.н. – стотици, може би хиляди малки пластмасови частици попадат в нас. През 2019 г. експертите от СЗО счетоха, че микропластмасата не е вредна за здравето. Но днес отношението на учените към тези частици коренно се промени. Микропластмасата се обвинява за огромен брой здравословни проблеми. Смята се например, че тя е виновна за възпалителните заболявания на червата.

Микропластмасата обаче не попада в човешкото тяло само през устата. Учените имат сериозни основания да смятат, че микроскопичната пластмаса попада в белите дробове чрез дишането, чрез носа. През 2023 г. изследователите обявиха, че всяка седмица вдишваме толкова много пластмаса, че тя би била достатъчна за създаването на една кредитна карта.

Микропластмасата в човешките бели дробове

Разбира се, когато дишаме, микропластмасите навлизат в дихателната ни система. Но дихателната ни система е много сложна и има много части – в коя част от нея се натрупват най-много отпадъци?

През 2022 г. учени се опитаха да изследват микропластмасата, която се натрупва в дълбините на човешките бели дробове. Това е страхотно, но наскоро австралийски изследователи решиха да направят нещо повече – опитаха се да проследят пътя на малките частици пластмаса през дихателната система

Интересен факт е, че микропластмасите се отделят във въздуха около нас от най-неочаквани източници. Например малки частици могат да се отделят от пастите за зъби, тъй като те се добавят в тях, за да почистват по-добре мръсотията от зъбите.

Те проследяват движението на пластмасата от носната кухина до бронхиалното дърво в белите дробове. Освен това авторите на научната статия са взели предвид, че ние с вас винаги дишаме по различен начин: бавно, нормално и бързо. Те не са забравили и за различните размери на пластмасовите отпадъци.

Компютърният модел показа, че сравнително големи микропластмасови отпадъци с размер до 5 милиметра обикновено остават върху лигавицата на носа. Микропластмасата със средни размери се натрупва в горните дихателни пътища. А най-малките частици (нанопластмаса), проникват в самите дълбини на човешките бели дробове, където отговарят за газообмена. Колкото по-бързо и по-дълбоко дишаме, толкова по-бързо пластмасовите отломки проникват в нас. И е почти невъзможно да се спасим от тях, защото дори медицинските маски са изработени от синтетични материали.

Въздействие на микропластмасата върху човешкото здраве

Като се има предвид всичко написано по-горе, може би всички ние, без изключение, отдавна сме пълни с микроскопични боклуци. Това звучи стряскащо, особено като се има предвид, че учените все още не могат да разберат по какъв точно начин микропластмасата влияе на човешкото здраве.

Но изследователите вече работят по намирането на отговор на този въпрос. Резултатите от работата им, уви, са разочароващи. Оказа се, че микропластмасата прониква не само в храносмилателния тракт и дихателните органи на хората, но и в мозъка. През 2021 г. на науката стана известно, че микропластмасата може да повиши холестерола, а това е съпроводено със сериозни проблеми с работата на сърцето и кръвоносните съдове. През същата година учените обявиха, че малките частици могат да променят формата на белите дробове.

Но сякаш най-опасно е проникването на микропластмасата в човешкия мозък. Според скорошно проучване тя е в състояние да премине през кръвно-мозъчната бариера, което ѝ позволява бързо да проникне в мозъка. Тези констатации пораждат още по-голяма загриженост относно вредата от микропластмасата, тъй като тя може да причини много опасни заболявания, включително и невродегенеративни заболявания като Паркинсон и Алцхаймер.

Както се съобщава в Science of The Total Environment, частиците започват да се натрупват и да отравят мозъчните клетки с невротоксини.

В резултат на това натрупването на пластмасови частици води до силно намаляване на имунитета, както и до апоптоза, т.е. регулиран процес на клетъчна смърт. Освен това възникват възпалителни процеси. Както е лесно да се досетим, унищожаването на клетките не води до нищо добро. Ето защо изследователите смятат, че микропластмасата причинява неврологични разстройства и дори невродегенеративни заболявания.