Защо „Великият страх“ се е разпространил толкова бързо? Математици дават отговора

Френската революция започва с един вирусен пост. Без интернет.

Учените доказаха, че слуховете могат да се разпространяват почти като инфекциозните болести. Списание Nature публикува изследване, в което екип от историци и математици прилага епидемиологични модели, за да анализира един от най-известните изблици на паника във френската история – „Великият страх“ през 1789 г.

Тогава само за няколко седмици, от 20-ти юли до 6-ти август, страната е обхваната от вълна от слухове, че аристократите възнамеряват да уморят селяните от глад. Тези спекулации нямат никаква основа, но предизвикват бунтове, погроми и се превръщат във важен фактор в събитията, довели до Френската революция и рухването на феодализма.

И досега остава загадка защо тези слуховет са се разпространили толкова бързо. Авторите на новото изследване дигитализират данните, събрани още през XX в. от историка Жорж Лефевр, който подробно записва местата и датите, на които се появяват първите споменавания за „заговора“. След това са използвали математически модели, прилагани при изучаването на вирусните епидемии.

Резултатът бил поразително точен: динамиката на разпространение на слуховете почти напълно повтаряла поведението на инфекцията. Учените изчислили т.нар. основно репродуктивно число – мярка за това колко нови „случая на инфекция“ средно причинява един носител. То било 1,5, като достигнало своя връх на 30-ti юли, след което паниката бързо утихнала.

Степента на „заразяване“ е била най-висока в по-големите, по-образовани и богати градове, където земята е била концентрирана в ръцете на малцина и цените на зърното са останали високи. По-вероятно е слуховете да са се разпространили по главните пътища и пощенските маршрути и да се движат на вълни като истинска епидемия.

Авторите на тази научна рабоота отбелязват, че закономерностите тук напълно съвпадат с разпространението на болестите – колкото по-големи и по-добре свързани са градовете, толкова по-голям е рискът те да се превърнат в центрове на „заразата“. Същевременно проучването подкрепя теорията, че Големият страх не е просто емоционален изблик, а до голяма степен рационален отговор на конкретните политически и социални обстоятелства.

Въпреки пропуските в източниците, научният труд предлага нов начин да се погледне на това как слуховете и дезинформацията могат да променят обществото и политиката. Този подход може да бъде приложен не само към събитията от XVIII в., но и към съвременните „епидемии от слухове“ в епохата на интернет и социалните мрежи и медии.

Изследването показва как инструменти от една научна област (математиката) могат да се използват за обяснение на явления от друга (историята и социологията). Тя прави пряка връзка между събитията от миналото и днешното разпространение на фалшиви новини.