Защо толкова много се дразним от стърженето на метал върху стъкло

Има някои звуци, които веднага предизвикват неприятни усещания. Например стърженето на нокти по черната дъска, скърцането на стиропор или звукът на зъболекарската бормашина. Но какво точно прави тези звуци толкова непоносими? Изглежда, че те дразнят всички без изключение, независимо от възрастта или мястото, където живеят. Когато чуем тези звуци, кожата ни настръхва, а мозъкът ни настоятелно изисква тишина. Защо реагираме по този начин? Учените все още не са постигнали консенсус по този въпрос, но има няколко интересни предположения, които могат да обяснят това явление.

Най-неприятните звуци в света

Учените разделят неприятните звуци на две категории. Първата включва дразнещи шумове като алармите на колите и хъркането. Те могат да попречат на концентрацията или да прекъснат съня. Втората категория включва звуци, които предизвикват незабавна негативна реакция, като например стърженето на нокти върху дъска или звукът от триенето на пенопласт. Именно тези „звукови атаки“ често ни карат инстинктивно да потръпваме.

Според едно ново проучване сред мъжете един от най-дразнещите звуци е плачът на бебе. Това не означава, че жените го понасят по-лесно, а просто, че майчинският им инстинкт обикновено спомага да не се оплакват.

Не трябва да се забравя за звуците по време на хранене. Много хора се дразнят от силното мляскане или от отворената уста на събеседника, през която като на сцена се демонстрира целият процес на храненето. Така например хрускането на ябълка се превръща в най-често споменавания дразнещ звук.

Въпреки това, както показва проучването, най-„мъчителният“ звук е стърженето на нож върху стъкло. Същото може да се каже и за стърженето върху дъска. Те попадат в особено чувствителния честотен диапазон от 2000 до 5000 Hz, който предизвиква пик на активност в мозъка ни. Ядрено-магнитните резонанси ясно потвърждават този факт: почти непоносимо е да се слуша този вид звук.

Защо се дразним от тези звуци?

Защо горепосочените звуци са толкова неприятни? Учените все още не са стигнали до консенсус, но има няколко интересни хипотези, които обясняват нашата остра реакция на подобни дразнители.

Една от теориите я свързва с естествените ни природни инстинкти. Звукът на стържене наподобява вика на животните, които предупреждават за опасност. Така например макаците издават пронизителен сигнал, който има приблизително същата честота като скърцането на нокти върху дъска. Този звук предизвиква рефлексната реакция „бий се или бягай“ при хората. Ние подсъзнателно го възприемаме като сигнал за заплаха, дори и да няма реална опасност.

Друга хипотеза предполага, че причината се крие в асоциации с неприятни усещания. Скърцането наподобява звука, който камък или метал издава при остъргване на зъбите. Това причинява не само физически дискомфорт, но и предизвиква спомени за болезнени или неприятни ситуации, като например посещения при зъболекаря. Експерименти показват, че именно ниските честоти в тези звуци са особено дразнещи за слуха ни.

Друга версия твърди, че проблемът се крие в самото действие. Стърженето върху стъкло или дъска активира множество нервни окончания в пръстите ни. Дори и да не участваме в този процес, чувайки такъв звук, ние сякаш „усещаме“ неприятните усещания от преживяното от някой друг.

Ролята на хармонията също е важна. Слуховата ни система е чувствителна към промените в честотата и височината на тона. Така например една разстроена струна на китара може да разруши цялата мелодия. Скърцането на метал по стъкло е крайната дисхармония. Звукът е лишен от каквато и да е подреденост, поради което ни се струва толкова отвратителен.

И накрая, понякога дразненето се дължи на контраста на честотите. Много от звуците, от които ни побиват тръпки, са в диапазона от 2000 до 5000 Hz. Това е особено чувствителна област за нашия слух. Например алармите или сигналите за спешни случаи използват именно тези честоти, за да привлекат вниманието ни. Стърженето на метал върху стъкло е в същия диапазон, така че мозъкът реагира на него възможно най-остро.

Защо се дразним от мляскането

Стърженето на метал и стиропор е разбираемо. Но как да си обясним факта, че много от нас се дразнят, когато някой друг мляска с отворена уста?

Това явление се нарича мизофония, и се характеризира с прекомерна чувствителност към определени звуци, особено към тези, които хората издават при хранене, пиене или дишане.

Мизофонията не е просто досада, а мощна емоционална реакция. При хората с това разстройство звуците могат да предизвикат гняв, отвращение или дори физически дискомфорт. Проучванията показват, че областите на мозъка, отговорни за паметта, емоциите и обработката на стимулите, са по-активни при тези хора. Интересно е, че дразненето често е свързано не само със самия звук, но и с неговия източник: например един точно определен човек може да предизвика особено силна реакция.

Въпреки че мизофонията все още не е призната за официално заболяване, тя може сериозно да повлияе на качеството на живот. Хората с това разстройство избягват съвместното хранене, срещите с приятели и дори семейните празници, за да не се сблъскат с тези „тригерни“ звуци. В тежки случаи мизофонията може да доведе до социална изолация, тревожност или депресия.