Китайски учени предлагат да използват магнитно съоръжение на Луната за икономично транспортиране на ресурси до Земята.
Въртяща се система с магнитна левитация ще ускорява и изстрелва капсули с ресурси към Земята. В условията на ниска гравитация и висок вакуум на Луната подобна система би могла да изстрелва товари два пъти дневно, намалявайки транспортните разходи с до невероятните 10% от сегашните, съобщават изследователи от Шанхайския институт по сателитно инженерство.
Техническата готовност на проекта вече е много висока, казват учените. Системата ще бъде компактна и лесна за реализиране, тъй като се нуждае само от електричество и няма нужда от гориво.
Основната цел на проекта е извличането и изпращането на хелий-3 на Земята за решаване на енергийната криза. Проектът ще допринесе и за развитието на технологиите за космически добив, тежките ракети носители и изкуствения интелект.
Според проучванията само 20 тона хелий-3 могат да задоволят годишното търсене на електроенергия в Китай. В същото време лунната почва съдържа около 1 милион тона хелий-3, достатъчен да задоволи енергийните нужди на света за повече от хиляда години.
Хелий-3 е стабилен изотоп на хелия с два протона и един неутрон. Получава се при термоядрения синтез в Слънцето и се пренася от слънчевия вятър. Магнитосферата на Земята обаче отклонява този поток от частици далеч от планетата.

Предложената система за изстрелване ще използва 50-метрово въртящо се рамо и свръхпроводим двигател за изстрелване на капсули с лунни ресурси. За 10 минути въртящото се рамо ще достига скорост от 2,4 километра в секунда, което е около шест пъти по-малко от втората космическа скорост на Земята. Тази скорост ще бъде достатъчна, за да изпрати капсулата по подходяща траектория за връщане на Земята.
Системата ще използва слънчева и ядрена енергия, като повече от 70% от енергията ще се възстановява след всяко изстрелване. Основното предизвикателство ще бъде точното изчисляване на ъгъла на изстрелване с точност до 0,1 градуса, за да се сведе до минимум необходимостта от корекции на траекторията.
Все още обаче не е ясно къде точно ще бъдат доставени капсулите с хелий-3. Освен това, за да се използва хелий-3 като гориво, са необходими вече работещи термоядрени реактори, които освобождават повече енергия, отколкото консумират – и най-важното, които могат да работят по-дълго от няколко минути.
Основните предизвикателства на тази концепция включват полагането на съоръжението върху грубата лунна повърхност, стабилизирането на въртящото се рамо при високите скорости и устойчивостта на температурните промени, космическата радиация и лунния прах. Екипът планира да завърши разработката на ключовите компоненти до 2030 г., а до 2045 г. да проведе тестове на повърхността и да осъществи пълното им внедряване. Това съвсем не е токова далеч във времето.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!