Интернет не изяде света и ИИ няма да го направи – Част 2: Разбиването на илюзията

В първата част (тук) обсъдихме част от аргументите, че ИИ ще има много силен ефект върху начина ни на живот, работната сила, икономиката като цяло. И той макар и отчасти положителен, също така ще е разрушителен. Засегнахме и някои идеи, които опровергават това. В тази част обаче ще преминем към разбиването на илюзията, че ИИ е краят на света за нас. 

Едно от нещата, което аргументите в подкрепа на ИИ революцията пропускат, е, че все още има много и много задачи, които хората могат да изпълняват по-добре от всяка машина.

Да вземем например водопроводчиците. 

Те трябва да се качват и слизат от колите си, да изкачват стълби и стълбички и да пренасят тежки предмети. Да развиват и да завиват, да наместват, да слагат уплътнения и какво ли още не. Тази работа изисква не само сила и прости механични движения – изисква и фини двигателни умения.

Днешните роботи не могат да изпълняват тези задачи на ниво, близко до това на човека. Така че, дори да имате изкуствен интелект на човешко ниво, който перфектно разбира как да бъде водопроводчик, не бихте могли да създадете достатъчно гъвкаво тяло на робот, което да върши тази работа.

През 2015 г. Агенцията за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната проведе конкурс, в който отбори се състезаваха да създадат хуманоидни роботи. Те трябваше да могат да изпълняват задачи като управление на превозно средство, отваряне на врата, завъртане на клапан и изрязване на дупка в стена с помощта на бормашина. Много от роботите паднаха по време на състезанието. 

Успешните от тях изпълняваха задачите много по-бавно от човек.

И това бяха изследователски прототипи, а не търговски продукти. Всеки робот в състезанието на DARPA се поддържаше от екип от изследователи, които извършваха интензивна поддръжка между изпитанията. Така че за подготовката на един от тези роботи за извършване на водопроводна работа ще е необходим много повече човешки труд, отколкото ако просто човек водопроводчик извърши тази работа.

Разбира се, това беше преди осем години. 

Подобрили ли са се роботите оттогава? По-рано тази година Boston Dynamics, водеща компания в областта на роботиката, публикува видеоклип, в който показва, че нейният хуманоиден робот Atlas (също все още изследователски прототип) вече има ръце, с нещо подобно на нокти, и може да вдига тежки предмети. Макар че това е впечатляващ напредък (предишните версии изобщо нямаха ръце), компанията все още има да извърви дълъг път.

Обикновените хватки с нокти означават, че Atlas смазва всичко, което вдига. Не бихте искали този робот да поправя течащия ви кран, независимо колко интелигентен е софтуерът му. 

Рон Амадео от Ars Technica в своя коментар към видеото

Някои компании, включително Tesla и Figure, твърдят, че разработват хуманоидни роботи.

Такива, които ще могат безопасно да изпълняват редица домашни задачи. Доколкото ми е известно, нито една от тези компании все още не е доставила тези продукти и съм скептичен, че ще успеят да оправдаят собствените си очаквания. 

Дори и да го направят, ще са необходими много години, за да се произведат достатъчно хуманоидни роботи, които да окажат съществено влияние върху пазара на труда. А в краткосрочен и средносрочен план ще получим много нови работни места в сектора на роботиката.

Но да предположим, че технологиите в областта на роботиката напредват бързо и след няколко десетилетия ще има милиони хуманоидни роботи с физически капацитет да извършват повечето работи, които могат да извършват хората. 

Човешките работници все още ще запазят друго голямо предимство на пазара.

Фактът, че другите хора обичат да общуват с хора, а не с машини.

Това е най-очевидно при професиите, свързани с грижи. Дори ако някой изобрети робот, за който е доказано, че е толкова безопасен, колкото човешка детегледачка, не бихме искал той да се грижи за нашето 2-годишно дете. Обзалагам се, че и вие не бихте го направили. По същия начин работещите в сферата на грижите за възрастни хора, физиотерапевтите, психолозите, медицинските сестри и други подобни професии трябва да бъдат изолирани от смущения, свързани с изкуствените интелекти, защото повечето хора ще предпочетат човешките болногледачи пред роботите.

Тази гледна точка важи далеч не само за професиите, свързани с грижи. 

Помислете например за кафенетата. Много от обектите на Starbucks вече разполагат с кафемашини от висок клас, които смилат зърната и произвеждат кафе, което е неразличимо от това, което би направил човек-бариста – правейки всичко сам и на ръка. Няма да е трудно да се автоматизират напълно обектите на Starbucks, така че роботизирана ръка да ви подаде кафето, когато то е готово.

Но Starbucks няма да внедри такъв робот, защото клиентите на Starbucks не купуват просто чаша кафе.

Те купуват относително луксозното преживяване да им бъде приготвено кафе от друг човек.

През 2012 г. Wall Street Journal съобщи, че Starbucks е наредила на баристите си да „спрат да правят по няколко напитки наведнъж“, тъй като клиентите се оплакват, че забързаните баристи са „превърнали финото изкуство на приготвянето на кафе в механизиран процес с цялата “романтика” на поточна линия“. 

Знаете ли какво е още по-малко романтично от това бариста да ви направи няколко чаши кафе едновременно? Робот да ви направи кафе.

Много други индустрии работят по този начин:

• Въпреки ниската цена на приложенията за тренировки (а преди това и на видеоклиповете за тренировки) много хора плащат по-висока цена, за да посещават фитнеса с инструктори.
• Записаната музика е евтина и повсеместно разпространена, но феновете плащат по-висока цена, за да видят любимите си изпълнители на живо.
• В по-нискокатегорийните ресторанти поръчките се приемат на гише (или на тъчскрийн) и клиентите сами си носят подносите (самообслужване), докато в по-луксозните ресторанти има малка армия от сервитьори, готови да напълнят чашата с вода и да изметат трохите.

Тази динамика ще стане още по-важна в ерата на изкуствения интелект.

Например в бъдеще вероятно ще има евтини виртуални училища, в които учениците ще си взаимодействат с чатботове, а не с човешки учители. Несъмнено някои ученици ще ги намерят за полезни.

Но много други ще ги намразят по същите причини, поради които са мразили училището чрез Zoom по време на пандемията. Много хора обичат да слушат лекции лично. По-лесно е да се придържате към учебния план, ако знаете, че професорът (или асистентът) ще се разочарова от вас, че сте закъснели с предаването на задачата или сте получили лоша оценка на теста. 

А посещаването на училище в реално време ви позволява да се сприятелите със съучениците си и да участвате в извънкласни дейности. Това ще продължи да привлича учениците към традиционните училища, независимо колко добри са виртуалните училища, задвижвани от изкуствен интелект.

По същия начин може да получите медицинска диагноза от чатбот, но много хора ще са готови да платят допълнително за съвет от лекар или медицинска сестра.

Особено ако имат нужда от медицински преглед за належаща болка или проблем.

Хората може да се чувстват по-комфортно да споделят интимни подробности с човешки лекар, не само защото усещат емоционална връзка, но и защото може да имат по-голяма увереност, че информацията, която споделят, няма да бъде използвана неправомерно.

Съществува риск да се стигне до двустепенна система на здравеопазване, в която заможните пациенти могат да разговарят с лекари по заявка, докато от пациентите с по-ниски доходи се изисква първо да общуват с чатбот. Но е трудно да си представим, че изкуственият интелект ще премахне изцяло търсенето на лекари.

Много е вероятно изкуственият интелект да доведе до намаляване на заетостта в някои професии. Няколко категории работници могат да бъдат напълно заменени от софтуера на изкуствения интелект. Но ще има много повече професии, в които автоматизираният софтуер ще автоматизира някои части от работата, позволявайки на работниците да се съсредоточат върху други задачи и да станат по-продуктивни като цяло.

Дори когато машините автоматизират значителна част от дадена професия, това не е задължително да доведе до голяма загуба на работни места. 

Да вземем например банкоматите. 

Банките инсталираха стотици хиляди банкомати през 80-те и 90-те години на ХХ в. Това направи по-евтино управлението на банков клон, така че банките откриха повече клонове. И във всеки клон все още има касиери, които се занимават със задачи, твърде сложни за банкоматите. В резултат на това общият брой на банковите касиери в САЩ не се е променил съществено между 1980 и 2010 г.

Очаквам изкуственият интелект да окаже подобно въздействие върху много професии. 

Например Github Copilot е софтуер на изкуствения интелект, който вече помага на програмистите да увеличат производителността си с 20 до 50%. Ще се възползват ли компаниите от тази възможност, за да намалят броя на инженерните си кадри? Някои може би, но аз се обзалагам, че повечето ще се възползват от възможността да произвеждат повече софтуер.

А в случаите, когато изкуственият интелект намали заетостта в дадена професия, работниците ще се преместят в други професии, където търсенето е силно. А както видяхме, има много професии – от водопроводчици до баристи и лекари – които няма да бъдат заменени от изкуствения интелект в скоро време.

Неотдавнашна статия на компютърния учен Ед Фелтен, професора по бизнес Манав Радж и икономиста Робърт Симанс разглежда база данни с професии и се опитва да определи доколко всяка работа е „изложена“ на големи езикови модели като ChatGPT. 

Те са направили това, като са разделили всяка работа на 52 човешки способности. 

Такива като „устно разбиране, устно изразяване, индуктивно разсъждение, устойчивост на ръката“. След това са оценили колко добре софтуерът на изкуствения интелект може да изпълнява всяка от тези задачи.

Телемаркетьорите оглавиха списъка на най-изложените на риск професии, следвани от няколко категории университетски преподаватели. Съдии, арбитри и клинични психолози също попаднаха в списъка. Това изглежда като разумна първа стъпка за оценка на въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда, но също така смятам, че списъкът показва ограниченията на методологията.

Например, много е трудно да си представим, че някога ще заменим човешките съдии с изкуствени интелекти. 

Без значение колко технически компетентни могат да станат изкуствените интелекти в тълкуването и прилагането на закона, хората ще искат да запазят тази функция в човешки ръце. Хората ще са по-склонни да се доверят на решения, взети от човек, чиито аргументи могат да разберат и който изглежда споделя техните ценности.

Скептичен съм и по отношение на това, че ще намалее търсенето на клинични психолози. 

Макар че някои хора несъмнено ще се радват да говорят с чатботове за проблемите си с психичното здраве, много други ще предпочетат да разговарят лице в лице с човешко същество. И както обясних по-горе, не е очевидно, че изкуственият интелект ще лиши от работа много университетски преподаватели.

Интересно е, че изследователите откриват силна положителна връзка между излагането на езикови модели и доходите.

Професиите с по-високи заплати е по-вероятно да бъдат засегнати от най-новите технологии на изкуствения интелект. Така че е много възможно технологиите на изкуствения интелект да намалят голямата премия в заплащането, която се е появила между завършилите колеж и по-малко образованите работници в края на 20-ти век. 

И накрая, важно е да се помни, че равнището на заетост в цялата икономика в крайна сметка се определя от макроикономически фактори. Ако потребителите харчат повече пари, предприятията ще отговорят, като наемат повече работници. Последните три години илюстрираха колко силен може да бъде този ефект: След пандемията Конгресът и Федералният резерв работиха твърде усърдно, за да стимулират икономиката, което доведе до свръх напрегната икономика и нарастваща инфлация.

Ако през следващите години изкуственият интелект започне да замества работниците, това ще окаже натиск за намаляване на заплатите и цените, като същевременно ще увеличи икономическия пай. 

Това ще даде на централните банки повече свобода на действие за намаляване на лихвените проценти, а на политиците – повече възможности за увеличаване на разходите или намаляване на данъците. 

Докато те си вършат работата, няма причина общият брой на работните места в цялата икономика да намалява.

Най-голямото въздействие на интернет върху света може да се окаже по-скоро културно, отколкото икономическо. Музиката, телевизията и журналистиката бяха трансформирани от платформи като Spotify, YouTube, Netflix и Twitter. Социалните медии промениха политиката, като увеличиха поляризацията и стимулираха възхода на популистките движения по света. И много работници с бели якички трябваше да овладеят нови инструменти, за да останат в челните редици на своята кариера.

Но в материално отношение животът ни не е много по-различен от този преди 30 години.

Нашите домове, магазини за хранителни стоки, квартали, училища и болници не са се променили много. Икономическият растеж в Съединените щати всъщност се забавя през ерата на интернет. Коригираният спрямо инфлацията БВП на глава от населението нараства повече между 1962 и 1992 г., отколкото между 1992 и 2022 г.

Очаква се подобна история и с изкуствения интелект. 

Stable Diffusion вече направи революция в начина, по който създаваме цифрови изображения, а аудио- и видеосъдържанието няма да изостане. Възможността за генериране на персонализиран (и евентуално фалшив) текст, изображения и видео в голям мащаб може да има драматични и непредвидими ефекти върху много индустрии.

Много работници с бели якички ще трябва да овладеят нови инструменти на изкуствения интелект, за да останат в челните редици на своята кариера. Някои от тях може да бъдат принудени да сменят изцяло професията си.

И ако (като мен) сте работник с бяла якичка, който по цял ден седи пред компютъра, това вероятно ще ви се стори като революция, точно както интернет ни се стори революция преди 20 години. 

Но по-голямата част от живота – и повечето работни места – не са онлайн. Въздействието на изкуствения интелект върху ежедневието на повечето хора вероятно ще бъде съответно скромно.

В последната трета част на тази поредица ще разгледаме какво все пак ще се промени и по какъв начин ще се отрази на хората.